
ЗАРЕЖДАНЕ...
3,1 млн. българи пазаруват онлайн – какво се купува най-много и какви са страховете на потребителите? | ||||||
| ||||||
Авторите на проучването все пак посочват, че свиването на броя на пазаруващите не води до съществено намаляване на оборота на онлайн търговците. Макар данните да не са достатъчно добри, в доклада се посочва, че в дългосрочен план тенденцията е към увеличаване на доверието и онлайн пазаруването, като се вземе предвид активността на по-младите поколения, които по принцип са по-активни в дигиталното пространство и са по-склонни да купуват онлайн. И макар онлайн пазаруването да се превръща в основен канал за търговия, страната изостава във въвеждането на технологични иновации, допълват авторите. Кой и как пазарува онлайн? При наличието на общо 4,8 млн. интернет потребители в България, пазаруващите онлайн са 3,1 млн., или 64% от тях. Проучването посочва, че се оформят пет типа потребители, определени като рационален, импулсивен, лоялен, функционален минималист и съзнателен за околната среда. Извадката показва, че най-активните онлайн потребители са от поколението Y (родените от началото на 80-те до края на 90-те години) и поколението Z (родените през първото десетилетие на настоящия век). София е с най-голяма степен на насищане, ето защо авторите на доклада очакват основното развитие на онлайн търговията да е в градовете с население над 100 хил. души. Един от интересните изводи от проучването е, че купувачите не отдават никакво значение дали поръчват от някоя голяма платформа, или от официалния сайт на бранда, на който са се спрели. Новината не е добра за марките, тъй като те не могат да си гарантират лоялност. И все пак изследването отчита, че лоялността се повишава. Анкетираните посочват, че доверието им в онлайн платформите за пазаруване е водещ фактор за тях, а цената се нарежда на второ място (57%) сред факторите, определящи избора на онлайн магазин. На трета позиция остава доверието (18%), следвано от промоциите (6%) и предишния опит (5%). Едва 4% се влияят от цената на доставката. Това, което стимулира потребителите да се връщат при даден онлайн търговец, са програмите за лоялност, всеобщите и персонализираните отстъпки от цената за определен период от време или при следващо пазаруване. Същевременно българските потребители инвестират време в това да правят предварително проучване за оферти, на търговци и продукти, четейки потребителски отзиви и гледайки продуктови видеа. По-младите купувачи са сред тези, които се влияят повече и от мнението на инфлуенсъри. 14 на сто от респондентите посочват, че са взели решение за покупка благодарение на мнението на инфлуенсъри. Основни бариери и купувани продукти Расте броят на потребителите, които купуват по-широк набор от продукти онлайн. Ако през 2023 г. 56% от потребителите са посочили, че са разшири асортимента, който пазаруват онлайн, то през 2024 г. делът им се е увеличил с 4 процентни пункта. 40 на сто изтъкват, че все по-често пазаруват онлайн вместо да посетят физически магазин. И все пак потребителите не подценяват значението на традиционните магазини. Цели 77% от анкетираните твърдят, че предпочитат лично да видят продукта, докато 35% признават, че са свикнали, ето защо предпочитат пазаруването офлайн. Именно това изтъкват като основни бариери пред онлайн пазаруването авторите на проучването. След тези бариери се нареждат сигурността на разплащанията (17%), опасенията за връщането на стока (17%), цената на доставката (13%) и надеждността и срокът за доставка (10%). Липсата на дигитална грамотност също притеснява потребителите. Цели 14% от тях се страхуват, че нямат достатъчно умения, за да извършват онлайн покупи. Това е и причината повечето онлайн покупки да се изпращат до офис на куриера и да се залага на наложен платеж. През 2024 г. предпочитаното устройство за онлайн пазаруване в България е бил мобилният телефон (52% от анкетираните). Най-често българите са купували облекло и обувки, или поне това посочват 63% от респондентите. Втората по популярност категория на онлайн покупките е козметиката (40%), следвана от домакинските електроуреди (32%), билетите за културни събития (31%) и потребителската електроника (30%). При избора на потребителска електроника дрехи, домакински електроуреди и спортни стоки ключова роля са изиграли промоциите, докато онлайн рекламата е имала по-голямо влияние върху покупката на детски и бебешки стоки, както и на книги и учебници. Персонализираните имейли пък са повлияли на почти една трета от хората, които са купували храни и напитки онлайн. Иновациите в онлайн търговията по света Технологичният напредък ще продължи да тласка напред потребителските нагласи в онлайн търговията, посочват авторите на проучването. Според тях ще има акцент върху хибридното пазаруване, персонализацията и безпроблемното потребителско изживяване. Ролята на технологичните иновации продължава да е голяма в сектора на онлайн пазаруването, а изкуственият интелект оказва все по-голямо влияние. Сред другите важни технологии за електронната търговия попадат добавената и виртуалната реалност, оптимизацията за гласово търсене, автономните системи за доставка, хиперлокалната търговия, ползването на свързани продукти (интернет на нещата) и биометричните плащания. Като цяло българският онлайн пазар показва зрялост. Потребителите започват да преодоляват част от бариерите и се възползват активно от удобствата, които този тип търговия им носи, гласи докладът. |
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
Да (594) | 53% | ![]() |
Не (413) | 37% | ![]() |
Не мога да преценя (113) | 10% | ![]() |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg