Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Споделянето на 2% от данъка върху дохода с общините ще доведе до 1,2 млрд. лв. допълнителни постъпления за общинските бюджети.

Това означава увеличение на собствените им приходи с приблизително ¼. Този подход обещава да увеличи значително фискалната независимост на местната власт и да позволи провеждането на истински местни политики в преследване на икономически растеж, нови инвестиции и подобряването на средата за живот. Експертното мнение е на икономиста от ИПИ Адриан Николов, цитирано от "Фокус".

Описаният тук сценарий представлява моделиране на фискална децентрализация чрез споделяне на 2% от данъка върху доходите на физическите лица на принципа "парите следват личната карта“.  Прилагането на този принцип гарантира, че новите данъчни постъпления за общините ще се разпределят в полза на населените места, в които хората живеят – по постоянен адрес, а не по месторабота.

За да оценим ефекта от този подход към фискалната децентрализация стъпваме върху данните на Министерство на финансите за общите бюджетни приходи за 2024 г., собствените приходи на общините, заетостта, заплатите и ежедневната трудова миграция между общините според НСИ. Включването на трудовата миграция позволява по-прецизна оценка на въздействието на реформата при групи общини, при които работните места са концентрирани в 1-2 населени места и има активен ежедневни пътувания.

При заложени в бюджет 2025 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица (конкретно от трудови и извънтрудови правоотношения) в рамките на 6,441 млн. лв., преотстъпването на 1/5 от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с над 1,2 млрд. лв. или с 25%.

В номинално изражение най-много средства се насочват към бюджетите на големите градски общини – 438 млн. лв. към столицата, 67 млн. лв. към Варна, 63 млн. лв. към Пловдив, 35 млн. лв. към Бургас. Общо 16 общини са с над 10 млн. лева допълнителни приходи, а бюджетите на 137 от общините се увеличават с поне 1 милион лева.

Благодарение на избора на модела, отчитащ местоживеенето на работната сила, а не локацията на работодателя трудовата миграция позволява малки общини в близост до силни регионални икономики да усетят най-силен ръст на приходите. При това изчисление собствените приходи на средногорската община Антон се увеличават с 40%, тези в Сатовча – 39%, в Своге – 39%. Обратно, общините, при които споделянето на данъка върху дохода има най-малък ефект се обособяват няколко групи – малки силни индустриални икономики (Челопеч, Крумовград), туристически общини (Несебър, Приморско, Созопол) както и малки и слаборазвити региони (Макреш, Болярово, Опан).

Този подход към фискалната децентрализация има няколко ясно видими позитиви:

– Рязко повишаване на намалялата през последното десетилетие фискална автономия на общините и създаване на реална способност за провеждане на местни политики, отделени от приоритетите и решенията на централната власт.

– Формулиране на директен стимул в местните власти за преследване на икономически растеж чрез инвестиции и високи доходи, тъй като всяка привлечена фирма и новосъздадено работно място носи допълнителни приходи в местния бюджет.

– Повишена конкуренция между общините, които се съревновават за инвестиции чрез подобрения в бизнес средата, прозрачност и качество на административните услуги.