Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Все по-често се наблюдава нарушаване на правата на хората на възраст 55+, тъй като пазарът някак си ги избутва въз основа на желанието на по-младите да навлизат.  Възрастовата дискриминация представлява де факто едно неравно третиране на конкретни граждани въз основа признака възраст. Затова законът следва да ги защитава в максимална степен. Това каза в предаването "50 причини повече“ на Радио "Фокус“ адвокат Йордан Чолаков.

Липсва информираност в една част от зрелите професионалисти за техните права, поради което те се чувстват беззащитни, което в никакъв случай не е така, посочи той и добави, че Кодексът на труда изцяло забранява всякакъв вид дискриминация, включително на признак възраст, и това следва да се разглежда като сериозно нарушение в българското законодателство. Освен чрез закон, защита е предвидена и от Комисия за защита от дискриминация със специален закон, посочи той: "Имаме сериозна нормативна уредба, която ги защитава.“ Според експерта липсва държавна информационна кампания, която както да стимулира зрелите професионалисти, така и да защитава техните права. "Това е една от посоките, по които задължително трябва да се работи“.

Правната защита най-общо, това е със система от правни норми, които защитават гражданите, техните основни права и законни интереси, докато социалната закрила и защита респективно е по-широко понятие, и тя води до подкрепа на тези граждани в някакви моменти, когато те са по-уязвими в техния живот, като безработица, енергийни помощи, минимална работа на заплата, т.е. осигурява се един екзистенц минимум, ако още да доведе до достоен живот на тези хора, разясни специалистът.

Правата на пенсионираните зрели професионалисти в една компания са същите като на останалите служители независимо от неговата възраст и трудов стаж. "Пенсионираният работещ има правото да получава работно възнаграждение, правото на отпуск, правото на допълнително възнаграждение за неговия стаж и професионален опит. Така че законът му дава целия набор от права, включително допълнителни права, свързани с това, че той е зрял професионалист,“ каза Чолаков и допълни, че въвеждането на Директивата за прозрачност през заплащането от 2026 година е още един начин да се борим с т.нар. "тиха дискриминация“ и дискриминацията по отношение на възрастта.

По думите му в последните 20-ина години се наблюдава едно доста по-драматична разлика между отделните поколения, което според него се дължи на много бързо развиващите се технологии и дигитализацията. Разликата между поколенията сега е 3-4 пъти по-голяма, отколкото преди 50 години, като възможности, способности за адаптиране, и тази разлика се преодолява изключително трудно. Много често зрелите професионалисти са заплашени да изпаднат от пазара на труда не поради възрастова дискриминация, а заради много динамичните процеси на цифровизация на работното място. "Капацитетът на тези хора да се адаптират е по-малък и трябва допълнително усилие, включително подкрепа от страна на държавата, за да могат те да останат на пазара на труда.“

Въвеждането на електронните трудови книжки води до модернизация на цялата трудово-правна система, посочи още адвокат Чолаков, като според него въвеждането на данните в единен регистър ще доведе до по-лесна проследяемост на записите. Трудовите книжки, използвани до този момент се превръщат в удостоверителен документ, доказателство за стажа до този момент, и следва да бъдат запазени от служителите, напомни още той.