Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Намирам множеството обвинения към съдия Петко Минев, че допуснал публично прочитане на определението си по мярката на обвинените в убийство тийнейджъри от Пловдив за необосновани." Това написа в социалните мрежи адвокат Емилия Недева по повод петимата тийнейджъри, обвинени в жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев от Кричим на Младежкия хълм в Пловдив.

ФОКУС публикува позицията без редакторска намеса:

Критичните коментари преекспонират правата на непълнолетните обвиняеми и игнорират основните цели на наказателния процес, както и правата на пострадалите. По отношение защитата на личните данни у нас сме като според поговорката "На брашното евтини, на триците скъпи". Голяма част от противоречията в действащото законодателство по отношение защитата на личните данни и правилата на наказателното производство идват от лошо транспонирани у нас международни актове, като лошата им имплементация често превръща защитата на личните данни в една самоцел и по този начин се обезсмисля главната цел на наказателния процес, формулирана в чл.1 НПК - да осигури защита от престъпни посегателства срещу републиката, срещу живота, свободата, честта и правата на гражданите и да съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността. Т.е и наказателният процес, както и наказанието като такова, осъществяват и специална, но и генерална превенция. И главен гарант за справедливостта на един процес е публичността му.

Тези принципи са защитени и от Конвенцията за правата на човека и основните свободи

Чл.6 КЗПЧОС §1 : Bcяĸo лицe пpи oпpeдeлянeтo нa нeгoвитe гpaждaнcĸи пpaвa и зaдължeния или пpи нaличиeтo нa ĸaĸвoтo и дa e нaĸaзaтeлнo oбвинeниe cpeщy нeгo имa пpaвo нa cпpaвeдливo и пyбличнo глeдaнe нa нeгoвoтo дeлo в paзyмeн cpoĸ oт нeзaвиcим и бeзпpиcтpacтeн cъд, cъздaдeн в cъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa. Cъдeбнoтo peшeниe ce oбявявa пyбличнo, нo пpecaтa и пyблиĸaтa мoгaт дa бъдaт oтcтpaнявaни пo вpeмe нa цeлия или нa чacт oт cъдeбния пpoцec в интepec нa нpaвcтвeнocттa, oбщecтвeнaтa и нaциoнaлнaтa cигypнocт в eднo дeмoĸpaтичнo oбщecтвo, ĸoгaтo тoвa ce изиcĸвa oт интepecитe нa нeпълнoлeтнитe лицa или зa зaщитa нa личния живoт нa cтpaнитe пo дeлoтo или aĸo cъдът cчeтe тoвa зa извънpeднo нeoбxoдимo в cлyчaитe, в ĸoитo пopaди cпeциaлни oбcтoятeлcтвa пyбличнocттa би нaнecлa вpeдa нa интepecитe нa пpaвocъдиeтo.

Критикуващите действията на Минев трябва да посочат причини, поради които и съдебният акт не е трябвало да се обявява публично. Доколкото се разбра, делото е гледано при закрити врати. Конвенцията дава право на преценка коя част от заседанието да бъде закрита, а принципът е, че актът се обявява публично. Според КЗПЧОС елиминирането на публичността при делата за непълнолетни не е императив и тук е налице противоречие с чл.391 НПК, който предоставя единствено на непълнолетния обвиняем право да поиска публично разглеждане на делото. НПК създава обратен на въведения с чл.6 §1 от Конвенцията принцип-на закритост на производствата при непълнолетни. Както е известно обаче, КЗПЧОС е с приоритет над вътрешните норми. Освен това, когато някой твърди, че интересът на непълнолетните е да не се обявява публично и съдебният акт, трябва да посочи кой е този защитим интерес. Защото презумпцията за невиновност е в сила и за непълнолетни, и за пълнолетни и не може да бъде критерият, определящ липса на публичност на съдебния акт.

Изрично следва да се припомни и че в специалните правила за разглеждане на дела за непълнолетни никъде няма и не може да има текст за защита срещу обявяване на имената на обвиняемите лица, по отношение на които се постановява една мярка за неотклонение. Това, че е повдигнато обвинение срещу конкретно лице, та било то и непълнолетно, никога не може да бъде тайна. Изключение е случаят, когато обвинението е повдигнато в отсъствие на обвиняемия и той се издирва, за да му се предяви, но той не касае пловдивския казус.

На следващо място, следва да се преразгледа практиката на съдилищата да се обявяват публично съдебни актове с инициали, докато според една заповед на председателя на ВКС, на интернет-страницата на ВКС се обявяват делата за корупционни или потенциално корупционни престъпления с пълните имена. В тези списъци от дела ще намерите великата корупция на касиерка в химическо чистене и на шофьор и кондуктор в градския транспорт. ВКС качваше с години имената и професията, както и местоработата и обвиненията на лица, чиито дела все още не са започнали да се разглеждат или се разглеждат и по отношение на които действа презумпцията за невиновност.

Парадоксът е в това, че същият ВКС обявява окончателните си решения за осъждане на лишаване от свобода с инициали, а имената на неосъдените лица обявява публично и така страницата на ВКС се превръща в една стена на позора за неосъдени лица, ползващи се с презумпция за невиновност. Против това дългогодишно нарушение на презумпцията за невиновност не видях протестиращи.

Не на последно място, принципът на пропорционалност налага да се балансират правата на участниците в съдебните производства и интересите на обществото. В конкретния случай при огромната публичност, която се даде на делото преди то да влезе за разглеждане на мярката за неотклонение в съда, след пресконференциите на прокуратурата и ОД на МВР-Пловдив, обществото с повишен интерес следи за развоя на това разследване и всяка прекалена секретност и анонимност биха могли да създадат подозрения и да бъдат източник на обществени или медийни спекулации.

И кратък послепис: Каква защита на личните данни, на имена и др., след като приятели на самите обвиняеми са филмирали и излъчили в социални мрежи деянието им, най-вероятно с тяхно предварително съгласие като акт на гордост. Самите обвиняеми са се отказали от анонимност и с това мисля, че спекулациите трябва да приключат. Те не са търсили анонимност, а известност.