Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

България чества 175 години от рождението на патриарха на българската литература с изумително влияние и могъщо духовно присъствие вече повече от век Иван Вазов. Народностната жилка на Вазов, това болезнено до болка усещане за народната съдба, сливането с народната съдба, го прави не просто писател, той е духовен водач на своето отечество както приживе, така и сега с творбите си. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ журналистът, поет, редактор, критик и публицист акад. Иван Гранитски.

"Вазов е в основата на създаването на всички сериозни духовни ипостаси, опори на българския народ. Не само защото той създава на практика всички литературни жанрове или ги довежда до съвършено развитие – лирическата поезия, епическата, поемите, драмите, пътеписите, романите, новелите, разказите, но и защото заедно със Захари Стоянов и именно Иван Вазов поставя началото на героизирането на българската история, на своеобразното иконизиране на тези герои, които стават след това духовните темели на отечеството – точно това, което създава и националното самосъзнание, усещането за идентичност, за гордост, за достойнство, за чест, за дълг към историята и към съвремието.“

Атмосферата в родния град на Вазов Сопот, където е къщата-музей на Вазов, където са паметниците на двамата велики негови братя, генералите Георги Вазов и Владимир Вазов, е празнична, като кулминацията на Вазовите празници в града ще бъде връчването на Националната литературна награда "Иван Вазов“.

Заветите на Иван Вазов са едновременно и прости, и величави – да се обича България над всичко. "Истинският патриот да се разтвори в любовта, грижата за отечеството, да пази своя род и език, да прониква в богатството и великолепието на български език, защото богатството на български език носи стародавни хилядолетни цивилизационни послания. Носи богатството на народната песен, там е и магията на шевиците, на обредите, на поверията, на сукманите, на неравноделните ритми. Там е и трагедията, и мъката заради години на робство, но там е и възторга от възземането на българския народ, от възраждането му, което е едно чудо. И това именно е основата на заветите на Иван Вазов. Това произлиза и протича и пронизва всички негови творби.“