Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Враждата между Германия и Великобритания е в основата и на двете световни войни, така че подписването на широкомащабен военно-икономически договор между двете страни действително е исторически момент, който показва, че старите вражди и военни конфликти от миналото са преодолени и сега Великобритания и Германия имат общи цели, и което по-важно – гледат по един и същия начин към заплахите за сигурността за европейския континент, а именно руската агресивност. И всичко това ги тласка към това споразумение, за което говорим. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

"Споразумението е договаряно дълго време преди Тръмп да бъде избран за втори път за президент на САЩ, но все пак на фона на знаците за дезангажиране от европейската сигурност, които идват от Белия дом, двете най-големи европейски държави с най-големи военни бюджети в Европа е логично да потърсят някакво сближаване. Още повече, че Великобритания има това, което Германия няма – тя има ядрено оръжие", посочи той, като напомни, че подобно споразумение Германия има и с Франция, другата ядрена сила в Европа.

"Така че става въпрос за засилване на европейския компонент в НАТО и въобще в европейската отбрана". 

НАТО си остава основата на сигурността на европейския континент и на европейските държави, категоричен е експертът. Според него в този договор между двете държави по-скоро се акцентира върху засилване на сътрудничество в областта на производството на въоръжение, тъй като НАТО има обща отбрана, но няма обща военна индустрия.

"Германската компания Rheinmetall, която вече има завод в Великобритания, ще отвори и нов завод за производство на артилерийски боеприпаси, за бронирани машини също, които британската армия си поръчва. Това са хоризонтални отношения вътре в организацията НАТО, които изграждат двете държави". 

Според Димитров това споразумение между Великобритания и Германия е знак за европеизацията на НАТО, като по-голямата тежест за общата отбрана се пренася върху европейските съюзници, отколкото както досега, когато основната тежест падаше върху САЩ.

"Това е дългосрочен процес, който Тръмп просто ускори. Той се изразява в това, че ще има рязко увеличаване на военните бюджети на европейските държави, ще има вероятно увеличаване на числеността на техните армии. НАТО няма да изчезне, но ще има по-силен европейски компонент", смята експертът.

Срещата на върха на НАТО в Хага определи ясно насоката на развитие на Алианса, посочи още Димитров: 3,5% от БВП трябва да отиват за отбрана, за т.нар. hard security в държавите от НАТО, и още 1,5% от БВП за инфраструктурни проекти, които могат да имат двойно предназначение и да са свързани с отбраната и придвижването на военна техника и войски.

"Нашата страна декларира, че ще се стреми към тази цел. Така че това ще бъде направено в рамките на 10 години. Още повече, че България е съвсем близо до Русия и до зоната на бойните действия в Украйна", каза той и добави, че първи мерки вече се наблюдават със значителното увеличаване на заплатите на военнослужещите от 1 януари.

Пламен Димитров изрази мнението, че европейските държави трябва да са готови за война. "Отговорът на въпроса дали Русия би тръгнала на война срещу държава от НАТО или да направи някаква провокация до голяма степен зависи от това доколко Европа е готова да посрещне такава провокация. Ако всички тези мерки, за които се говореше на срещата на НАТО, и увеличаване на военните разходи бъдат направени, ми се струва, че Русия ще бъде обезкуражена да започне тази война".