Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Това е дебат за каква България искаме да живеем. Така министърът на правосъдието Атанас Славов определи протичащите дискусии в парламента по повод промените в Конституцията, предаде репортер на "Фокус". 

"Това е дебат за това в каква България искаме да живеем. Дали искаме да сме в страна, която е европейска правова държава, или в страна, която е някакъв хибриден режим между демокрация и авторитарен режим, някъде в периферията на Европа. Мисля, че по този основен въпрос всички ще кажем, че искаме да живеем в европейска правова държава", заяви Славов.

По думите му реформите в основния закон трябва да постигнат определени цели, чрез които България да се превърне в правова държава от европейски тип. 

"Тази правова държава има обаче своите атрибути. Ключова характеристика на европейската правова държава е независимо правосъдие. Това е една от основните цели в предложенията за промени в Конституцията. Друга характеристика на европейската правова държава е, че виновните по справедлив ред биват наказвани, биват повдигнати преди това обвинения, за което е нужна независима, професионална, отговорна прокурорска служба. Това са две от основните цели на този законопроект. Вярвам, че по тези основни цели никой всъщност не спори. Те са ясни и са тук от много време", обясни той.

Министърът подчерта, че големият дебат е затова как да се постигне независимото правосъдие: "Спорим по средствата – как да постигнем независим и справедлив съд, как да постигнем отчетлива и отговорна прокуратура, как да гарантираме по-добра защита на правата на гражданите".

Той каза и как изглежда независимото правосъдие по модела на Венецианската комисия и Европейския съюз: "Това се постига чрез структурни промени във ВСС, с мнозинство на съдийската квота и с по-ограничена парламентарна квота. Обратна е логиката на прокуратурата. За да се постигне отчетност и отговорност на главния прокурор, трябва да има засилено обществено участие в Прокурорския съвет, както е предложено". 

Славов обясни, че големият спор започва за това колко да е дълъг мандатът на председателите на Висшия административен съд и Висшия касационен съд, както и този на главния прокурор. Той обясни, че препоръките на Венецианската комисия са да няма втори мандат, за да няма "съобразяване“ с цел преизбиране.

Правосъдният министър увери, че се полагат всички усилия, за да се отстранят проблемите в Конституцията.

Той подчерта, че когато се цитират решения на Конституционния съд, не трябва да се забравя и политическият контекст, в който те са били взети. Славов даде пример с цитирането решение номер три от 2003 година на КС, което по думите му е било поискано от бившия главен прокурор Филчев.