Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

През последните седмици стана ясно, че на пазара у нас е продавано краве масло, което практически не съдържа млечна мазнина. По случая две компании са санкционирани с глоби в общ размер на над 300 000 евро.

ФОКУС припомня, че при проверка на 26 юни БАБХ блокира близо 5 тона опасни храни след проверки в София, Пловдив и Бургас.

"При нас постъпи сигнал, придружен с лабораторен анализ, който доказваше, че качеството и съставът на маслото не отговарят на претенцията да бъде краве масло. Незабавно разпоредихме проверки на територията на цялата страна". Това обясни в ефира на NOVA директорът на дирекция "Контрол на храните" в БАБХ д-р Кремена Стоева.

По думите ѝ са били проверени над 70 търговски обекта, взети са повторни проби по официален контрол, а продуктът е спрян от продажба, изтеглен от пазара и унищожен. "Иззехме около шест тона масло. Смятам, че покрихме голяма част от пазара, но не мога да твърдя със сигурност, че сме установили всички места, до които е достигнал продуктът", посочи тя. 

И призна, че към момента не е известно колко количество от фалшивото масло е било продадено и консумирано преди проверките. "Липсваха документи за произхода и разпространението на продукта. Затова предадохме цялата документация на компетентните разследващи органи", подчерта Стоева. Тя допълни, че няма информация за това кой стои зад производството на маслото.

Според нея има съмнения, че са използвани етикети, останали от предишен производител, което е позволило подвеждането на потребителите. Въпреки случая, от БАБХ уверяват, че няма данни за подобна измама при други млечни продукти. "Изследвахме множество партиди и различни разфасовки на марката, която е тснала обект на измамата. Освен двете установени партиди, всички останали съдържат млечни мазнини и отговарят на изискванията. Към момента няма основание потребителите да се тревожат", изтъкна тя. 

Стоева коментира и критиките, че случаят е разкрит едва след подаден сигнал. "Всеки месец вземаме проби от различни млечни продукти - сирена, кашкавал, масло, кисело и прясно мляко. Ако продуктът беше останал на пазара, най-вероятно щяхме да го установим и при плановите проверки. Благодарни сме обаче на сигналоподателите, защото така успяхме да реагираме значително по-бързо", подчерта тя. 

Попитана как потребителите могат сами да разпознаят подобен продукт, тя призна, че това не е лесно. "Разликата е предимно във вкуса и консистенцията. Необходимо е човек добре да познава вкуса на истинското масло. Маргаринът и продуктите с растителни мазнини имат по-ниска точка на топене и се размекват по-бързо", обясни експертът. 

По думите ѝ лабораторният анализ е показал, че вместо млечна мазнина продуктът е съдържал основно растителни мазнини и малко количество свинска мас. "Продължителната консумация на подобен продукт може да бъде неблагоприятна, особено за хора със заболявания на сърдечно-съдовата система. Еднократната или краткотрайна употреба обаче не представлява непосредствен риск за здравето", успокои Стоева.