Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бащата на загиналата в катастрофа в Хасково преди 7 години Божидара Тодорова написа отворено писмо с апел към обществеността да бъде критична към случаите с ненаказани шофьори, причинили фатални инциденти по пътищата у нас. 

Публикуваме текста, без редакторска намеса: 

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО

Уважаеми журналисти и сънародници,

Обръщам се към вас не само като баща, но и като човек, който 7 години носи в сърцето си болка, която не стихва – болката от загубата на дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, само на 15 години.

На 21 май 2018 г. в гр. Хасково, Божидара и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. Вместо да ги закара до дома ни, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: 'Ще ви трябват памперси", и увеличава скоростта.

Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва:

"Софи, пожелавам ти хубав живот".

После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна:

"Тате… тате… нищо не чувствам…".

А аз ѝ казах:

"Спокойно, Тате… всичко ще е наред".

Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен?

Откарана в болница "Св. Георги" в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота. Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление.

Днес, седем години по-късно, все още чакаме справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка.

След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато отново в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме.

Същият човек, само година след катастрофата, е хванат да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата не му отне книжката, въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор.

Това ли е държавата, която защитава децата си?

А какво стана със семейството ни?

Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне.

Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест.

Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето.

Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.

С уважение и болка,

Данаил Кирилов Тодоров