Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Износът ни е изключително затруднен, защото инфлацията в Америка и Европа е доста по-малка, отколкото тази в България. Много наши американски контрагенти се отказаха да купуват българска стока заради високата инфлация. Инфлацията в консервната промишленост у нас е около 40% през последната една година и половина, докато в останалите страни тя е не повече от 10-15%. Тотално изгубихме едни от най-важните наши клиенти в Китай и Япония, където инфлацията също е много по-ниска, разказа пред Bloomberg TV Bulgaria пловдивскит бизнесмен Стойко Кировски от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и директор на фирма за производство и реализация на плодово-захарни консерви.

Според инж. Кировски предизвикателствата в хранително-вкусовата промишленост в България са свързани със съществуването на "монополисти".

Например на входа на консервните предприятия един от основните продукти, който се ползва, са стъклените буркани. Цената им се увеличи с повече от 100% в последната една година.

"Ние не можем да седнем да преговаряме директно с производителите на стъклени буркани, защото те са почти монополисти. Те казват -  от утре цената е тази, и ние не можем да я променяме. По същия начин са цените на енергийните източници, там цената е твърда и също нямаме право да я договаряме", посочи събеседникът.

Много трудно се намира и работна ръка, това е огромен проблем – както за полето, така и в преработвателните предприятия. Изискванията на работниците стават все по-големи и в рамките на година и половина сме повишили заплатите с 50%, сподели инж. Кировски.

Той разказа, че около 74% от обработваемите площи в България са заети с производство на зърно, а субсидирането на производителите на зърно и на производителите на зеленчуци става на един и същи принцип.

"Това изключително много ощетява производителите на плодове и зеленчуци и поради тази причина с всяка изминала година площите, които те засяват, стават все по-малко", изтъкна събеседникът.

Трябва да се направи рязко разграничаване в субсидирането на плодове и зеленчуци от производителите на останалите култури, най-вече зърно.

Производството на зърно става изключително механизирано. Това е продукт, който се изнася навън, и в него не се влага принадена стойност, а самата държава няма много полза от това, защото влизат много малко данъци. Когато се произвеждат плодове или зеленчуци, влизайки те в преработвателните предприятия, то тогава принадената стойност е много по-голяма и печалбата и данъците за държавата са много по-големи, обясни инж. Кировски.