ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Богомил Николов: Борбата за по-ниска цена на хранителните продукти води до компромис с качеството
©
Сега ще си говорим за качеството на храните на българския пазар. Приятно ми е да кажа добър ден на моя гост Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители“. Здравейте.   

Здравейте.   

От къде да започнем сега? Предлагам да започнем първо от сиренето и от млечните продукти, които се предлагат на българския пазар. Въпросът ми е следният: устойчива практика ли става да има повече вода в сиренето и защо държавата не се справя с този проблем? Ако трябва да се върнем 2 години назад да разкажем цялата история.   

Откъдето и да бяхте започнали, дори и да не е от сиренето, а от който и да е друг продукт, винаги ще намерим проблем. Защото логиката, която стои зад стои зад тези практики, в случая вие питате за водата в сиренето, но можем да си говорим и за липсата на яйца в майонезата или всичките тези зеленчуци в колбасите и т.н., логиката навсякъде е една и съща – борба за по-ниска цена, само че тази ниска цена се постига чрез жертване на качеството, компромис с качеството. Проблемът обаче не е в това, че някой производител е решил да направи нещо второ-трето качество. Проблемът е, че той го представя за първо, и потребителите в повечето случаи няма как да оценят това качеството, защото характеристиките му остават скрити за него. Т.е. ние не знаем, че в това сирене има добавена вода и го купуваме, защото е по-евтино, мислейки го, че е по-изгодно отколкото другото сирене, което има по-висока цена. И в крайна сметка ние не купуваме по-изгодно, а биваме измамени с по-ниска стойност, по-ниско съдържание на по-ниска цена. Всъщност, то не е по-евтино, това е една илюзия. И заради това ние показваме чрез нашите изследвания и данни, че такива практики са абсолютно станали норма вече навсякъде, и те трябва да се оправят. Как? На първо място като има по-стриктни задължения за по-ясна информация. Както стана между другото със сирената, но работата е свършена до половината. Прие се нова наредба доста бързо след нашите изследвания, заложи се вътре изискване, че ако сиренето има над 60% водно съдържание, то това трябва да бъде оповестено чрез един надпис на етикета, на който пише: "сирене с повишено съдържание на вода“, само че никой не го прави. Ние точно това показахме при последното ни изпитване – оказа се, че всички продължава постарому и никой не етикетира и не съобщава, че има повече вода. По този начин потребителите продължават да си купуват една илюзия. А всъщност, забравих да кажа, че причината за това нещо е, оказа се, че няма контрол. Имаме изискване, имаме наредба, но няма достатъчно проверки. И когато ние публикувахме данните, веднага Агенцията по храните се разбърза, започна да прави проверки, да налага санкции. Само че ние пак сме скептични, защото според нас този ентусиазъм за проверяване ще мине много скоро след като спре да се говор по темата и всичко ще си тръгне постарому. Дано да не съм прав.   

Дано да не сте прав. Да, но преди може би една година когато влизах в магазин, на витрината пишеше "Имитиращ продукт“ точно на сиренето, но може би от няколко месеца насам не виждам такава хартийка, поставена пред самите буци сирене. Просто изчезна тази информация за самия потребител, който влиза да си купи сирене. Аз не мога да се ориентирам когато вляза в магазина кое сирене, освен по цената, не мога да се ориентирам кое е качествено и кое не. Кой трябва да направи тази регулация?   

Ама те я направена, разбирате ли? Точно това е парадоксът. Наредбата никак не е лоша, която беше приета, но тя не се спазва, не се прилага, което означава, че имаме една-единствена претенция, и тя към Агенцията по храните да започне да проверява по-системно, по-строго и по-целенасочено. И разбира се, да обявява не само когато я питат, а да обявява текущо резултатите от тази контролна дейност.   

Добре, искам и друго да ви попитам: кой има интерес тази практика да продължава? Защо не се справяме с този проблем?   

За съжаление глупавите ни политици, използвам може би малко силна дума, но проблемът винаги идва от управлението. Те смятат, че ако направят така, че контролните органи да си вършат работата, тези най-ниски цени, за които говорим в момента, които разбира се, са базирани на менте качество, те ще изчезнат. От там хората ще си помислят, че този, който управлява, е направил така, че да се вдигнат цените, и ще му се разсърдят, и няма да гласуват за него. И поради тази логика, която смятам за категорично погрешна и неправилна, от години, от десетилетия в България който и да управлява, той няма никакво желание да накара контролните органи да работят по-стриктно и да въведат ред на пазара.   

Разбирам.  

За съжаление, това е горчивата истина. И това ме кара веднага да направя едно сравнение. Гледам новините за Франция, където президентът Макрон предлага пенсионна реформа. Тя е неизбежна заради застаряването на населението, но хората не я приемат. Той знае, че те няма да я приемат, но въпреки това я налага, защото тя е необходима, и в крайна сметка ще бъде за доброто на всички. Ето такъв тип лидерство нямаме в България, за жалост.  

Разбирам ви. Искам да поговорим сега и за етикирането на продуктите. Има ли подвеждаща информация там и за какво трябва да внимават нашите слушатели?   

При етикетирането има редица изисквания, които произтичат от европейското законодателство, и смея да кажа, че те са може би най-добрите и най-стриктните в света. Вероятно голяма част от стоките са етикетирани правилно, добре, но винаги когато правим проучвания на каквото и да е, ние първо правим анализ на етикетите и винаги намираме да кажем 1 на 10, който не е спазил тези формални изисквания.   

Нещо допълнително.   

Те не са чак толкова сложни, не са нещо, което можем да наречем космическа наука, но по някаква причина производителите или не са си прочели внимателно изискванията, или не са си наели адвокат, ако не го разбират, за да им подскаже как да го… Не мога да гадая, но за жалост, винаги намираме неточности все още, което от само себе си поставя ново предизвикателство към контролните органи.  Защото ако те нямат тази чувствителност да виждат… Един инспектор, който е обучен, със стаж, той буквално от първия поглед може да види една нередност и да я констатира.   

Имам и един друг въпрос, който буди доста въпроси в мен и в мои приятели, с които съм разговаряла. Можем ли да кажем каква е разликата на етикета в думичките "Най-добро до“ и "Годно до“?  

Чудесен въпрос, много ви благодаря, защото ние от няколко години обясняваме тази работа в контекста на изхвърлянето на храна. Оказва се, че изхвърляме страшно много храна. Има изследвания по въпроса – горе-долу около 1/3 от храната, която купуваме, след това отива в кофата. Защо?  

Да, това е един световен проблем.   

Защото не можем да четем правилно и да разбираме точно този надпис. "Най-добър до“ – това не е срок на годност. Това е нещо като указание за качество. Например ако си купите едни солети, на тях няма да намерите надписа "Годен до“ или "Използвай преди“. Ще намерите надписа "Най-добър до“. Това означава, че до тази дата производителят гарантира добро качество. Да кажем, тези солети ще бъдат хрупкави, евентуално с по-добър вкус, но след тази дата храната не е развалена, никакъв случай, в никакъв случай. Докато другият тип надписи – "Използвай преди“ или "Годен до“, той се прилага при по-рискови храни или по-малотрайни храни – например колбаси, месо или риба. При тях пък няма да намерите надписа "Най-добър до“, а там пише "Годен до“. Тази дата вече наистина указва срок на годност, след който консумирането може да бъде опасно. Така че много е важно хората да правят разлика наистина между тези два надписа. А мен ако питате, аз дори бих препоръчал на европейския законодател да реформира тази система, защото според нас е прекалено сложно и хората никога няма да свикнат, въпреки че ние се опитваме да го обясняваме това постоянно, но винаги ще има неразбрали.  

Да, объркващо е.   

Така че може би е по-добре да има само един надпис, но това е въпрос на законодателно решение. Дотогава ще трябва да обясняваме и всеки, който има желание да разбере, би трябвало да може да схване разликата.   

Г-н Николов, много ви благодаря за този разговор. Останаха още въпроси, които искам да обсъдим, но си запазвам правото да ви поканя отново.  

С най-голямо удоволствие.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Мигрантски натиск към България
Катастрофи в София
Стрелба в Москва
Природни стихии
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията