България между две крайности: Деца стават майки, докато зрелите жени губят репродуктивни способности

A A 0

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

България е изправена пред тревожна тенденция - все повече деца на 12-13 години стават майки. Според проф. Асен Николов от "Майчин дом“, тези ранни бременности застрашават живота и на момичетата, и на техните бебета. В основата на проблема стоят липсата на образование и неблагоприятната социална среда, които оставят младите момичета без адекватна превенция.

"Фактът, че едно момиче може да забременее, не означава, че организмът му е достатъчно зрял. Когато деца раждат деца, това крие сериозни рискове както за майката, така и за бебето“, подчерта проф. Николов.

В същото време се наблюдава и обратната тенденция - все повече жени отлагат раждането и срещат трудности със забременяването. Специалистите определят това като част от по-широк европейски проблем. Това съобщават от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите.

"От една страна това се дължи на фактори на средата, които увреждат репродуктивното здраве, а от друга – на все по-честото решение за по-късно забременяване“, коментира проф. Николов.

Бактериалната вагиноза и рисковете за бременността

Експертите акцентират върху бактериалната вагиноза като ключов, но често подценяван фактор за репродуктивното здраве. Тя може да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло на новородените и спонтанни аборти.

"Нарушенията във вагиналния микробиом имат отношение не само към здравето на жената, но и към изхода на бременността. При тези състояния има риск от преждевременно раждане, раждане на деца с ниско тегло, както и от спонтанни аборти“, обясни д-р Силвия Савова от СБАЛАГ "Майчин дом“.

Основен проблем остава липсата на информираност и късното търсене на медицинска помощ, което увеличава риска от усложнения.

Лечение, превенция и нови решения

Като ефективен подход се посочва локалната терапия с клиндамицин, включително разработени български продукти. Специалистите отчитат и ръст на усложнените бременности и недоносените деца.

В отговор на нуждата от повече информираност са създадени и дигитални платформи с достъп до надеждна информация и специалисти.

Необходимост от координирани действия

Експертите са категорични, че решението изисква по-добра здравна култура, ранна профилактика и по-тясно сътрудничество между лекари и фармацевти.

Само чрез такъв интегриран подход може да се подобри дългосрочно репродуктивното здраве и да се намалят рисковете.