Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Повече от половината хранителен отпадък идва от домовете ни. В България харчим средно 1877 евро на човек за храна годишно, а ЕС вече има задължителна цел да намали разхищението.

130 килограма за година – толкова хранителен отпадък се пада средно на един европеец. Общо за ЕС количеството достига 58,2 млн. тона и вместо да намалява, през 2023 г. се е увеличило с 0,7%. Повече от половината идва от едно място – домовете ни.

Домакинствата генерират 53% от хранителния отпадък в ЕС, средно 69 кг на човек. Производството на храни и напитки добавя 24 кг, ресторантите и хранителните услуги 14 кг, първичното производство 12 кг, а търговията 10 кг.

Сметката се измерва и в милиарди. Европейската комисия оценява стойността на хранителния отпадък на 132 млрд. евро годишно. Отделно остават ресурсите за производство, преработка, охлаждане, транспорт и съхранение на храна, която никой не е изял. Хранителният отпадък е свързан с около 254 млн. тона CO₂ еквивалент, приблизително 16% от емисиите на цялата хранителна система на ЕС.

На 29 септември се отбелязва Международният ден за осведоменост за загубата и разхищението на храни. Тази година поводът идва с една съществена промяна. ЕС вече има правно обвързващи цели за 2030 г. Държавите членки трябва да намалят с 30% на човек хранителните отпадъци от домакинствата, ресторантите, хранителните услуги и търговията и с 10% тези от преработката и производството. За база се използва средното количество за периода 2021–2023 г.

А колко изхвърля България? 

Последните съпоставими данни за страната са за 2022 г.: близо 615 хил. тона хранителен отпадък, или около 95 кг на човек. Над 267 хил. тона са генерирани от домакинствата. За 2023 г. Eurostat не разполага с данни за България.

Затова няма коректен начин да изчислим колко евро храна изхвърля българинът днес. Знаем обаче колко плаща за нея. През 2025 г. разходът за храна и безалкохолни напитки е средно 1877 евро на човек, или 29,1% от всички парични разходи на домакинствата.

Храната, която стига до кофата, вече е платена от семейния бюджет. Преди това за нея са използвани земя, вода и енергия, преминала е през производство, транспорт и съхранение.

Проблемът започва преди кофата 

Тази година FAO насочва вниманието именно към потенциала за намаляване на хранителните загуби и разхищението. В световен мащаб за производството на храна, която в крайна сметка не се изяжда, се използват около 1,4 млрд. хектара земя, а загубата и разхищението на храни са свързани с приблизително 10% от глобалните емисии на парникови газове.

Все повече инициативи затова се насочват към храната, преди тя да стане отпадък. Европейският климатичен пакт подкрепя практики за спасяване и споделяне на годни продукти. На 29 септември в Тарту, Естония, например храна, която иначе би била изхвърлена, ще бъде събрана, приготвена и споделена.

В България по темата работи и Светослава Симеонова, съосновател и изпълнителен директор на Foody и посланик на Европейския климатичен пакт.

"Разхищението на храна е един от големите глобални проблеми, върху които всеки от нас може да има пряко въздействие. Именно от тази идея създадохме Foody – платформа, насочена към ограничаването на хранителното разхищение. За времето, в което работим, чрез нея са спасени хиляди тонове храна. Но истинската промяна ще дойде, когато спасяването на храна престане да бъде изключение или кауза на отделни компании и се превърне в част от ежедневните ни навици“, казва Симеонова.

Именно у дома остава и най-големият резерв за промяна: 69 от общо 130 кг хранителен отпадък на човек в ЕС се генерират от домакинствата.

Четири години преди 2030 г. въпросът вече не е дали Европа разхищава твърде много храна. Това е измерено. Вече има и задължителна цел количеството да бъде намалено.

Въпросът е дали 130-те килограма на човек най-после ще започнат да намаляват.