Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Млади хора стигат до неврологични отделения с изтръпване на крайниците, тежки нарушения в походката и понякога трайни увреждания след употреба на райски газ. За едни възстановяването продължава месеци. За други последствията остават за цял живот. 

Д-р Нейко Нейков от Клиниката по неврология на УМБАЛ "Токуда“ разказва в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на радио ФОКУС за пациенти, които само допреди месеци са били здрави млади хора, а след това буквално са се учили отново да ходят. 

Д-р Нейков, имате ли пациенти, които постъпват в неврология след употреба на райски газ? 

О, за съжаление, множество! Това вече се превърна в сериозен проблем. След COVID пандемията започнахме да виждаме все повече неврологични усложнения, свързани с райския газ. И това, което много ме притеснява, е, че пациентите са прекалено млади. Това са хора, които по принцип не би трябвало да бъдат в неврологично отделение. 

Има ли сезон за райския газ? 

Да. Много е ударно покрай големи празници, особено около студентския празник. Когато има концерти, големи партита, дискотеки на открито и много хора на едно място, буквално започва една вълна. 

Има ли симптоми, които се появяват веднага след употребата, и други, които човек може да усети по-късно, когато вече не свързва проблема с газа? 

Има директни ефекти, които са непосредствени, както и физически рискове от самата употреба. Но има и трайни и, за съжаление, понякога необратими увреждания, които засягат както периферната, така и централната нервна система. 

Казвате "много млади“. Колко млади всъщност са тези пациенти? 

Имаме дори непълнолетни пациенти. Най-често възрастта е до около 30 години. 

Знаят ли тези млади хора какво може да им се случи?  

Обикновено не. Райският газ има славата на "лек наркотик“. Мнозина смятат, че щом се използва и в медицината, значи е нещо сравнително безобидно, с нисък риск от пристрастяване и с краткотраен ефект. 

Но няма безопасност. Химически това е газ, но въздействието му върху централната нервна система е сериозно. 

Какво всъщност става в мозъка, когато човек вдишва райски газ? 

От медицинска гледна точка райският газ действа като депресор върху централната нервна система. Ако си представим мозъка като автомобил, едната система е нашата "газ“ – тя участва в активацията, инициативността и преценката. Другата е "спирачката“ – системата, която потиска. Райският газ потиска едната и активира другата. Получава се своеобразно двустранно потискане на централната нервна система – на сетивата, реакциите и мисловния процес. 

Тоест човек може да е еуфоричен, да се чувства прекрасно, а в същото време мозъкът му вече да не работи адекватно? 

Точно така. И това е една от големите опасности. Освен това има и индивидуална чувствителност. При някои хора уврежданията могат да настъпят по-бързо. Има хора, които изглеждат по-устойчиви, но при достатъчно голяма употреба и те могат да стигнат до сериозни, включително необратими последствия. 

Кои са първите симптоми, които човек не бива да подминава? 

Има непосредствени рискове още от самата употреба. Един от тях е недостигът на кислород, който може да доведе до замаяност, изтръпване, отпадналост, припадъци и в по-тежки случаи – до гърчове. 

Има и опасност от измръзване и изгаряния. Газът е с много ниска температура и при неправилна употреба може да причини увреждания на устните, езика, небцето и гърлото. 

Но един от най-сериозните проблеми е свързан с витамин B12. 

При употреба на райски газ се нарушава нормалният метаболизъм на витамина. А той е изключително важен за нормалното функциониране на нервната система и за поддържането на миелиновата обвивка на нервите. 

Какво означава това за един млад човек на практика? Какво започва да се случва с тялото му? 

Образно казано, нервът е като електрически кабел. Миелиновата му обвивка е неговата изолация. Когато тази изолация се увреди, "жиците“ остават незащитени. Резултатът може да бъде изтръпване, слабост в крайниците, нарушена координация и сериозни двигателни проблеми. При продължителна употреба периферните нерви могат да бъдат трайно увредени. Затова изтръпване, слабост в краката, промени в походката или нарушена координация не бива да се приемат като някакъв "нормален махмурлук“ след парти. 

Все повече млади хора шофират след употреба на наркотици или райски газ. Какво става с реакциите, концентрацията и способността за оценка на пътя? 

Няма я, няма я! Просто я няма адекватната преценка. Двете основни системи, които отговарят за активацията и съобразителността, не работят нормално. Каквото и да обяснява човекът, включително на биохимично ниво мозъкът не работи адекватно. Това, което вижда на пътя, може съвсем да не отговаря на реалността. Реакциите са забавени. И проблемът е още по-голям, защото самият райски газ потиска способността ни да преценяваме какво ни се случва. Колкото повече сме под въздействие, толкова повече можем да смятаме, че всъщност нищо ни няма. 

Напротив. Чувството за еуфория и отпускане може дори да накара човека да мисли, че е по-добър шофьор.  

А може ли човек да си каже: "Добре, пробвах, спрях, значи всичко ще мине“? Или понякога щетата вече е нанесена? 

Абсолютно е възможно, особено при по-чувствителни хора. Значение има и количеството при еднократния прием. Може да се стигне до подостра комбинирана дегенерация на гръбначния мозък. Нарушава се координацията на цялото тяло, може да се стигне до тежки двигателни нарушения, дори до парализа на четирите крайника, нарушения в мисловния процес и припадъци. 

Това могат да бъдат много трайни и необратими увреждания. 

Имате ли случай от практиката си, който ви е впечатлил особено силно? 

За съжаление, имаме редица стряскащи случаи.  

Например 19-годишна девойка, без известни придружаващи заболявания, с постепенно влошаваща се походка и изтръпване, което стига до невъзможност да ходи сама.Тя категорично отричаше употребата на психоактивни вещества. 

След множество изследвания – образна диагностика, лумбална пункция, три магнитно-резонансни изследвания и над 80 специфични кръвни показателя – вече обсъждахме сериозно скъпоструващо лечение за възпаление на периферната нервна система. Тогава, буквално малко преди започването на терапията, младата жена признава. Оказва се, че е употребявала по 5–6 балона два-три пъти седмично в продължение на три месеца. 

Възстановяването беше много бавно и продължи около година. 

През цялото това време тя осъзнаваше ли какъв риск е поемала? 

Не. Изобщо. Реакцията беше почти: "Ех, точно на мен ли успя да ми се случи? Колко хора го взимат!“ И точно това е проблемът – рискът се възприема като нещо, което може да се случи на някой друг. 

Имате ли случай, при който употребата е била в количества, които дори за Вас звучат шокиращо? 

Да. Например 21-годишна жена, която е употребила около 100 балона за 45 дни. 

Тя поне призна сравнително бързо и успяхме да вземем мерки, но въпреки това ѝ отне около 9 месеца, докато възстанови нормално походката си. 

И тя не очакваше, че положението е толкова сериозно. 

Кой е най-тежкият случай, който сте виждали? 

Двама съквартиранти, които в рамките на една седмица употребяват над 200 балона всеки. Единият успя след продължително лечение да възстанови походката си. 

Другият обаче и до днес е в инвалидна количка. И въпреки това въпросът, който задаваха, беше: "Толкова ли лошо сме направили? Да няма нещо друго?“ 

Това показва колко силно се подценява рискът. 

Какво могат да забележат родителите, ако детето им употребява райски газ? Има ли сигнали? 

При продължителна употреба могат да се наблюдават психологически промени – депресия, тревожност, раздразнителност, оттегляне, изолация, промяна на социалния кръг и нарушена преценка. Фразата "Аз винаги мога да го спра“ е много лош сигнал. Особено опасна е комбинацията с други вещества. 

Когато сме в дискотеката, изпушили сме цигари, пили сме алкохол и след това добавим райски газ, той не е просто още един елемент от вечерта. Организмът вече е натоварен и рискът се увеличава значително. 

Най-важното обаче е да се говори с децата неназидателно. Заплахите и наказанията често не работят. Дори могат да постигнат обратния ефект. По-добре е да се говори конкретно – какво прави веществото, какви могат да бъдат последствията и каква реално може да бъде цената. Защото за пет минути кеф можеш да рискуваш 50 години инвалидизация. 

Вие правите и образователни срещи в училищата. Когато застанете пред тези деца и им разкажете точно такива истории, те чуват ли ги? 

Успяват да се впечатлят. Авторитетът на доктора все още, слава Богу, помага. Понякога може би е малко по-висок от този на дилъра.  

Но има и нещо друго, което ме притеснява. След като разберат за опасностите от райския газ, въпросите често се прехвърлят към други психоактивни вещества. Затова е важно да се говори открито и конкретно. Не просто: "Не го правете, защото е лошо.“ Това работи най-малко. 

Трябва да се говори с реалните факти. С реалните истории. С реалната цена. 

Ако вече има симптоми - от значение ли е дали човек ще потърси лекар утре или след няколко месеца? 

Да, има огромно значение. Хронифицирането на дефицита на витамин B12 може да доведе до тежки и трайни неврологични увреждания. При поява на изтръпване, слабост в крайниците, проблеми с походката, нарушена координация или други неврологични промени е важно човекът да потърси медицинска помощ възможно най-бързо. И също толкова важно е пациентът да бъде откровен с лекаря за употребата на психоактивни вещества. Понякога именно тази информация може да промени изцяло посоката на диагностиката и лечението. Защото щетата може да остане, дори когато веществото отдавна го няма в организма. Съединението си е тръгнало, нанесло е щетата и последствията остават. 

Няма да можем да изчерпим тази тема в един разговор, но ако трябва да оставим на младите хора само едно изречение от този разговор - какво бихте искали да бъде то? 

Не си заслужава. Наистина, просто не си заслужава. 

Не вярвайте на общественото мнение. Няма такова нещо като "лек наркотик“. 

В живота обикновено всичко си има някаква цена. Нека тази цена не бъде остатъкът от вашия живот.