Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Президентската кампания беше по-скоро вяла. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС политологът д-р Теодора Йовчева.

По думите й моментната снимка на ситуацията сериозно контрастира с началото на кампанията, тъй като в момента имаме много сериозна политическа ситуация с това, което се случва в Черно море. Тя припомни, че неслучайно и военният министър Димитър Стоянов е поискал подсилване на нашия военен капацитет там. Д-р Йовчева добави, че на най-високо държавно ниво вече се вземат мерки, което показва изключителност на ситуацията. Дали обаче това се оценява така от гражданите е въпрос, който касае електоралната снимка, а за да се разбере това, е необходимо да се види социологическо проучване от тези, които обикновено излизат 2-3 дни преди края на кампанията, смята тя.

Д-р Йовчева сподели своето усещане, че по-скоро няма да има сериозно електорално отражение от създалата се ситуация първо, защото тя е по-сложна за разбиране от масовата публика и съдържа военни специфики. Въпреки това политологът отбеляза, че цялата кампания се е водила около темата за геополитиката.

"И това е логично, бих казала, защото постът на държавния глава е най-високият в българската институционална констелация, а когато говорим за геополитика в България, ние говорим за цивилизационна, културна и политическа концепция, а не просто за външна политика. В България темата "Европа и Русия" е разделителна още от Възраждането в новата държава. Когато кажем "геополитика" в България, ние си представяме цялостна концепция за това как искаме България да бъде поставена на картата на света и, бих казала, какви цивилизационни ценности стоят зад тези избори", посочи д-р Йовчева.

Тя допълни, че лично на нея са й липсвали теми, по които президентът има преки правомощия, като правосъдие, медии и дискриминация сектори с регулаторни органи, в които държавният глава назначава членове: "Така че смятам, че темата за геополитиката донякъде обезличи останалите теми, по които държавният глава има правомощия и можем да очакваме от него в съвсем скоро време да назначава хора", добави д-р Теодора Йовчева.

Причините за усещането за липса на кампания

Политологът открои няколко основни фактора, които допринасят за усещането, че няма кампания.

На първо място тя постави "доста голямата разлика между двете основни кандидат-президентски двойки, която оставя усещане за предопределеност на вота и безсмислие на опитите". Вторият фактор е липсата на дебат между двамата основни кандидати, а третият самият вид кампания, който те са избрали да водят.

"В България скоро излезе проучване, че телевизията остава основният източник на информация, а ние почти не видяхме изяви на основните кандидати в телевизията. Кампанията на Андрей Гюров е много ситуирана в социалните мрежи най-вероятно зад идеята кампанията да бъде такава стои това да бъде привлечен млад електорат. Доколко това е възможно, имайки предвид, че поколението Z е най-аполитичното, е сложен въпрос и според мен може да се окаже, че това не е била най-добрата стратегия", коментира д-р Йовчева.

Същевременно тя отбеляза, че Илияна Йотова в последно време е имала медийни изяви, но като цяло е стояла по-скоро настрани от големите телевизии: "Все пак можем да кажем, че демонстрира малко по-сериозно присъствие най-малкото защото е държавен глава и по различни поводи имаше необходимост да се изказва, и макар да не бяха винаги в телевизионни формати, тя повече присъстваше в този най-масов източник на информация".

Като друг рядко споменаван фактор политологът посочи факта, че основните формати, предоставяни от БНТ и БНР, са били иззети от маргинални кандидати: "Те се възползваха от своята възможност за дебат за разлика от водещите кандидати. Аз разбирам тази стратегия от страна на водещите кандидати да не се принизяват до това ниво, но все пак кампанията създаде едно усещане, че изборите са предрешени, и запозна публиката в по-голяма степен с кандидати с по-несериозни позиции", коментира политологът.

Запитана за възможен дебат след първия тур, д-р Теодора Йовчева каза, че такъв е възможен в зависимост от разликата между първия и втория кандидат.

"Би било проява на слабост от страна на екипа на г-жа Йотова, ако настойчиво биват отказвани такива покани за дебат. Според мен до този момент не е било грешка от страна на нейния екип, защото поканите не бяха от национални медии. В крайна сметка, ако един такъв дебат се състои, редно е да бъде в някоя от националните медии", заяви политологът и припомни, че екипът на Йотова сам е загатнал за провеждане на дебат между двата тура.

Ниската избирателна активност и казусите около кандидатите

Д-р Теодора Йовчева посочи два основни фактора за ниската избирателна активност усещането за предрешеност и намаления брой реални кандидати с тежест. Тя бе категорична, че ако е имало силна кандидатура от страна на ГЕРБ или обединена кандидатура на проевропейската опозиция, е можело да се очаква по-висока активност: "Към този момент активността, която се очаква, е сравнима с тази на предишните избори".

Относно темата за помилването на Огнян Атанасов ("Петричкия Ескобар"), политологът смята, че от това не може да произлезе нещо, което да уязви Илияна Йотова, тъй като прокуратурата вече е сезирана. Според д-р Теодора Йовчева единствената позитивна стъпка от гледна точка на доброто управление би била създаването на по-ясен и публичен регистър на помилванията на сайта на президентството.

"Това, разбира се при спазването на изискванията за личните данни, от гледна точка на доброто управление би било добра крачка за повече прозрачност и граждански контрол. Но не смятам, че този случай би могъл категорично да размести пластовете и нагласите. Всъщност ние виждаме едни доста консолидирани нагласи около двете позиции", изтъкна тя.

"Проблемът на г-н Гюров е, че засега не изглежда да може да излезе от електоралното поле на общността, която го издига макар и официално той да не е издигнат от партии, ясно е към каква общност принадлежи. Засега не виждаме той потенциално да излезе от тази общност. Вероятно това се дължи на грешки в кампанията му или на недостатъчно добра кампания. Вероятно се дължи и на по-елитарния образ, който тази общност като цяло има в публичното пространство", разясни още д-р Йовчева.

При Илияна Йотова според нея се вижда преливане на рейтинг от Румен Радев заради дългите години съвместна работа като президентска двойка, както и факта, че в интервютата си тя демонстрира компетентност и подготвеност.

"Ако го нямаше Румен Радев и тя беше просто кандидат на БСП -едва ли би имала чак такъв рейтинг. Давам това сравнение, за да подчертая, че всъщност в голяма степен нейният рейтинг идва от високия рейтинг на Румен Радев и донякъде от институционалната позиция, която е заемала, която й е давала определена подготовка и знания. Виждаме, че в нейните интервюта тя демонстрира точно това компетентност и подготвеност", коментира д-р Теодора Йовчева.

Геополитиката, външнополитическите кризи и ролята на държавата

Според политолога случаят с Ива Михайлова и темата за Македония са сред малкото въпроси, по които има обществен и политически консенсус. Тя допълни, че външнополитическите кризи успяват да събудят и консолидират опозицията, давайки пример с писмото, подписано от четирима премиери Бойко Борисов, Иван Костов, Николай Денков и Кирил Петков.

Относно поведението на Румен Радев, д-р Йовчева го определи като доста прагматично и балансирано. Тя посочи като умел ход извикването на посланик Митрофанова при възникналата криза, което е показало сериозно отношение, въпреки че бе коментирано, че това е роля на външния министър. В същото време обаче тя отправи и критика.

Подходиха неразумно, а и от лагера на Йотова също подходиха неразумно. Пропуснаха много голям шанс за още по-голям електорален пробив. Според мен тезата, че българският народ е в голяма степен русофилски, е само частично вярна, както и че избори се печелят с много силна балансирана позиция спрямо Русия това също е частично вярно. Защото ние имаме едни от най-успешните партии, които са печелили с голяма преднина (като НДСВ и ГЕРБ), спечелили точно с европейската тема. Така че не бих казала, че проевропейският консенсус и европейската тема са губещи в електорален план в България", подчерта политологът.

Тя каза още, че най-големите рискове пред България са външнополитическата обстановка, войната в Украйна, Близкият изток и отношенията САЩ-Русия. По думите й за страната ни е от решаващо значение да остане част от цивилизования свят и проевропейския консенсус, вместо да заема по-маргинални и изолирани позиции, които да я доближават до държави като Беларус.

Призив за отговорност пред урните

На финала д-р Теодора Йовчева призова гражданите да отидат до урните и да упражнят правото си на глас на 25 октомври. Тя цитира световни изследвания от последните 15 години, според които гражданите масово възприемат изборите като конкурс за красота избират кандидата, който им е по-симпатичен, по-компетентен или по-почтен, а гласуват все по-малко за идеи и интереси.

"Политиката, макар и да се показва по телевизията, тя не е риалити шоу, в което можем да гласуваме кой да изгоним и всичко да бъде наред, защото форматът свършва съвсем скоро. Това е управлението на нашите пари, на нашата държава, правят се цивилизационни избори. Ние живеем в много тежки политически времена в световен мащаб и не е време човек да не мисли сериозно за политиката, когато гласува. Защото освен този академичен опит, много често ми се случва, дори когато съм в магазина и се разхождам, да чувам граждани, които казват, че ще гласуват за еди-си-кой или еди-си-кой екзотичен кандидат, смеейки се и казвайки: "за да накажем другите". Въпросът е, че по този начин, подхождайки несериозно към политиката, наказаните са само гражданите накрая", завърши д-р Теодора Йовчева.