Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Хартата на многообразието представлява един кратък документ от десетина принципа, насочени основно към това, че на работното място хората трябва да се ценят и с тях да се работи на база на професионалните им качества, като се загърбят личните характеристики, като цвят на кожата, раса, националност, възраст, пол. Това е европейска инициатива и всяка държава членка е част от платформата на Европейския съюз на хартите. Това каза в предаването "50 причини повече“ на Радио "Фокус“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията Димитър Марков, част от екипа разработил Българската харта на многообразието.

"Многообразието е надграждане на това, което законът гарантира. Многообразието е нещо, което бизнесът, компаниите могат да направят без да са задължени от закона като екстра усилие. И принципът там е, че многообразието носи ползи. Понякога е достатъчно да се гарантират правата, които закона защитава, но ако се създадат малко по-добри условия за хората да работят, те ще бъдат по-производителни. Многообразието не е задължение, многообразието е полза и то трябва да се приема така, иначе не работи,“ каза той и изрази съжаление, че разнообразието в трудовата среда у нас е на минимално ниво. Голяма част от компаниите въобще не познават концепцията за многообразие като такава и в повечето от тях нямат политики, правила и мерки за насърчаване на това явление. "Компаниите трябва да бъдат убедени, че това носи полза,“ смята специалистът.

"Хартата за многообразието насърчава работодателите да създават такива условия за работниците и служителите, включително тези, които са в неравностойно положение, че те да се чувстват добре и да могат да бъдат равнопоставени на своите колеги и да получат също възнаграждение, да имат същите условия на живот, така че да не се налага да стават нуждаещи се от социална защита. Така че многообразието е това, което бизнеса може да допринесе като алтернатива на социалната защита от страна на държавата.“

По думите му дигитализацията и развитието на технологиите носи само полза както за компаниите, така и за обществото като цяло. Според Марков това, което липсва в България е информираност – държавата не прави достатъчно разяснителни кампании за системните нововъведения. "Българските правителства традиционно смятат, че хората в тази държава са много интелигентни и се информират сами за всичко доста успешно. А това, че хората не се информират по подходящ начин, за да разберат и да могат да започнат да се възползват от новата система в много случаи при такива съществени реформи е предпоставка за трудности и за неуспехи.“

Марков е категоричен, че трудовото законодателство се развива, макар и по-бавно от живия живот. Държавата е по-тромава, трудно разбира промените, трудно намира успешните варианти да ги регулира, но все пак са с бавни и малки крачки върви в тази посока. Според него това, на което трябва да се обърне внимание е, че държавата е длъжник и по отношение на контрола за спазването. "Промените са хубаво нещо, приветствам ги със сигурност, но имаме нужда от здрава държавна контролна система, която да следи за тяхното спазване.“