Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Случаят във Варненци съвсем не е изолиран, той е симптом на една много дълбока институционална патология, при която самата институция като такава произвежда насилието. Това каза социалният психолог доц. Николай Димитров в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

В случая се касае за структурно насилие. Това не просто активна агресия, а системно ограничаване на достъпа до основни права и достоен живот на децата. В интерната във Варненци липсват хигиенни условия, децата са лишени от лична неприкосновеност и контакт с външния свят, посочи той. "Когато насилието стане обичайно, когато се нормализира, когато започне да се обяснява с аргументи като

"Бия ги, за да се научат, за да подобрят хигиенните си навици или дисциплината си“, тогава се оформя една социална реалност, в която границите между грижа и контрол, между защита и наказание са напълно размити“, обясни доц. Димитров.

Децата влизат в интернатите вече травматизирани, отбеляза психологът. "Преобладаващата част от тях идват от рискови семейство, от маргинализирани групи, с предистория на насилие и пренебрежение. Самите те са с противообществени прояви. Те влизат в системата уязвими, с нарушено доверие във възрастните и в света. Влизат там, за да може да видят по-доброто от света и да се поправят, а всъщност стават жертва на вторичната виктимизация в самата институция, която уж трябва да ги възпитава. Това не просто влошава тяхното емоционално състояние, а уврежда способността им да формират някаква здрава идентичност, някакви нормални личностни взаимоотношения в бъдеще“, обясни той.

Съществен проблем е, че част от персонала няма необходимата професионална и образователна подготовка. "И възпитателите, и персоналът в подобни институции могат да се разделят най-общо на три групи: едни "прегорели“ хора в професионален бърнаут, на които им е абсолютно все тая; втората група са некомпетентните; третата група е на "съучастниците“. Има и една четвърта, която е много малка, но всъщност най-проблемна – хората, които развиват авторитарна девиация. Насилието изведнъж става много удобно за тях, става техният поведенчески модел и започват да оправдават агресията си с това, че децата са трудни, разглезени и им трябва здрава ръка, която да ги дисциплинира“, обясни доц. Димитров.