Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото ниво по четене и математика. Това показват последните данни от Програмата за международно оценяване на учениците PISA.

"Със сигурност тези резултати няма как да ни радват, но те не са изненада. Това е най-слабото представяне на българските ученици на PISA", каза ръководителят на екип "Стратегически партньорства" в "Заедно в час" д-р Нели Колева в предаването "България сутрин".

Какво измерва PISA

PISA оценява до каква степен учениците са подготвени да се реализират на пазара на труда след завършване на образованието си. Според данните близо 60% от българските ученици не покриват заложените изисквания.

Задачите в изследването са разработени така, че да могат да бъдат решавани на различни нива, което позволява да се оцени не само възпроизвеждането на знания, но и степента на подготовка на учениците, обясни д-р Колева пред Bulgaria ON AIR.

"Не бива да генерализираме, но близо 60% не е малко. Това е критично за националната сигурност", коментира ръководителят на екип "Стратегически партньорства" в "Заедно в час".

Разминаване между училището и реализацията

Като основен проблем д-р Колева посочи несъответствието между това, което се изучава в училище, и знанията и уменията, необходими за реализацията на учениците след това.

По думите ѝ образователните системи, които постигат добри резултати, не се стремят към прекалено широкообхватно преподаване, а поставят по-силен акцент върху затвърждаването на практически значими знания и умения.

Още по темата

Наистина ли са толкова трудни тестовете PISA - МОН пусна примерни за проба

Образованието в България: Защо PISA резултатите са различни?

"Най-важното нещо за всяка една образователна реформа е, че тя не може да бъде супер спешна и да се прави на парче", заяви д-р Колева.

Други държави показват подобрение

Като примери за държави, които подобряват резултатите си, тя посочи Обединеното кралство, Словакия, Турция и Черна гора. Според нея общото между тях е изборът да следват дългосрочна политика за подобряване на образователните резултати.

"Ниското ниво на образованието за всяка една държава винаги е системен проблем. В дъното не стои просто един дефицит. Трябва комплекс от мерки, които да вървят ръка за ръка".

Учебните програми трябва да са по-практични

Сред необходимите промени тя открои по-практическата насоченост на учебните програми. По думите ѝ проблемите в образованието не могат да бъдат решени с една единствена мярка, а изискват съчетаване на различни подходи.

Колева обърна внимание и на натоварването на българските учители, както и на липсата на достатъчна подкрепа за тях.

"Българските учители не получават адекватна подкрепа. Те са изключително натоварени", посочи ръководителят на екип "Стратегически партньорства" в "Заедно в час".

Още по темата

Гюров: Като президент ще настоявам посоката в образованието да се обърне

Вълчев: Българският образователен модел има сериозен проблем

Друг аспект, който д-р Колева коментира, е използването на телефони в училище. По думите ѝ висок процент от българските училища не позволяват на учениците да използват телефони в час, но е важно да се проверява как подобни решения работят на практика.

"Да отидем и да видим къде това работи на терен. Всички смислени решения за промяна са резултат от добрите практики, които виждаме на терен", добави д-р Колева.

PISA показва проблема, но не го решава

Според д-р Колева резултатите от международното изследване трябва да бъдат възприемани като показател за състоянието на образователната система, а не като готово решение на проблемите.

"PISA вдига огледалото, но тя няма да дойде и да реши предизвикателствата, които стоят пред нас", посочи тя и подчерта необходимостта от инвестиции в учителите, включително още по време на тяхното обучение.

"Трябва да инвестираме в преподавателите. Огромен проблем е, че учителите, докато се обучават, нямат възможност да практикуват с реални ученици", отбеляза ръководителят на екип "Стратегически партньорства" в "Заедно в час".