ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Елена Поптодорова: Съзнателно се стимулира евроскептицизъм в българското общество
Автор: Йоланда Пелова 11:46 / 06.09.2023Коментари (5)299
©
Елена Поптодорова, дългогодишен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-жо Поптодорова, отлични оценки получи Илиана Иванова в ЕП - вие как гледате на нейното представяне?

Мисля, че имахме един добър ден днес. Хубав български ден, не го казвам с изненада, защото бях помолена от ваши колеги за оценка, за коментар, още когато бяха направени българските номинации. Както се казва, още тогава заложих на г-жа Иванова, което също не е трудно при нейните дадености, опит, ангажменти в европейските институции, съвсем лесно беше да се прогнозира, че тя ще е един кандидат на първо място, и предпочитан кандидат, което смятам, че днешният ден показа.

Председателят на парламентарната комисия по култура и образование Забине Ферхайен определи изказването на българския кандидат за еврокомисар като отлично. Тя каза, че отговорите на кандидатите за следващ български еврокомисар г-жа Илиана Иванова на съвместното изслушване днес на две комисии в Европейския парламент в Брюксел, са били наистина отлични. А нека сега да погледнем какво точно каза г-жа Илиана Иванова, или част от това, което каза, аз сега ще цитирам думите й, а след това ще се опитаме с вас да ги коментираме, г-жо Поптодорова:

“Европейскят парламент е в основата на моята ангажираност от годините ми като евродепутат още от 2009 г. Благодарна съм за отношението и диалога, които имах пред вас. Европа вече бе изправена пред множество кризи и действията трябваше да са бързи. Благодарности на Мария Габриел, тя направи много. Ако спечеля доверието ви, ще мобилизирам всички ресурси, за да постигна целите си".

Също така ключово изказване беше, че ще работи “за стабилен бюджет и всяко вложено евро трябва да носи полза".


Точно така. Вижте, не само защото предстои гласуване в Европейския парламент, а г-жа Иванова има достатъчно опит в институциите, за да знае, че парламентите имат много важна роля. Те определят настроенията, те могат да повлияят, да я наречем условно в кавички изпълнителната власт, дори на ЕС, на комисия, на комисари. Така че това беше един много важен реверанс към Европейския парламент. Това са народите, това са нациите, представени там. И през там, пред парламента минава одобряването на всички важни решения. Така че това беше един много добър и дипломатически, и професионален ход.

Разбира се, Мария Габриел беше един много добър комисар и само такива отзиви бяхме чували в нейното време, докато тя заемаш позицията. Така че не беше трудно да се оцени нейната роля. Разбира се, никога не се говори негативно за предшественика или за наследника. Това ви го казвам, като мой професионален опит, който е валиден не само за политиката, но и за дипломацията. И тук г-жа Иванова, разбира се го спаси. Но пак казвам, не й беше никак трудно, защото Мария Габриел беше много-много солиден комисар, ще кажа пак български представител. Смятам, че тук имаме едно много гладко, много естествено продължение на мандат, който беше прекъснат, поради вътрешна, българска конюнктура, но също така гладко ще бъде продължен до следващите избори.

Ако погледнем нашата вътрешна конюнктура - Мария Габриел е част от нея сега, ще се справят ли нашите политици със ситуацията и с овладяването на всички тези по ред кризи, които се наредиха в нашето в нашия живот. Способни ли са настоящите политици да се разберат и да осъществят един нормален диалог, който чака обществото?

Правилно формулирахте големият проблем - диалог. Няма правителство, няма управленска властова гарнитура, която да може да свърши всичко. То това е и смисъла на избори, на следващи правителства, политиката е континуум. Има едни големи стратегически цели, най-важното е да има съгласие по пътя към постигането им. А иначе, роля и задължение има за всекиго, който би стигнал до властовите позиции. Не знам дали умишлено или инстинктивно го направихте, но вие акцентирахте върху диалог. В нашите сегашни условия сегашни най-важното е те да разговарят помежду си.

Има ли разговори, непременно ще се стигне до договорени решения, те няма да бъдат сигурно най, да ги наречем приемливи за всички от тясно партийна гледна точка, но пък от национална гледна точка могат да бъдат. Това е постижимо. Дано, макар и под някакъв много периферен, но видим начин, представянето на България днес да помогне да стимулира този вътрешен диалог, който върви трудно. Но ми се струва, че въпреки всичко се случва.

Г-жо Поптодорова, г-жа Иванова коментира, че “Европейската комисия би могла да дава препоръки за реформи в държавите от ЕС и една от възможностите е това да се прави през плановете за икономическо възстановяване през пандемията". Как коментирате това нейно предложение? И защо то трябва да звучи иновативно, не е ли редно отдавна подобно нещо да се случва, т.е. ЕК да препоръчва какво да се случва в държавите от ЕС?

Да, това е така още от началото на преговорите ни за членство. Разбира се, ние сме нови в това семейство, бяхме в последния транш на приети държави, така, че съвсем логично е да се вслушваме в това, което може да дойде като десетилетен опит и от Комисията и от държави-членки. Аз смятам, че това, което имаше предвид г-жа Иванова, е да се напомни още веднъж за значението на препоръките, които ЕК дава. И за мен това стана много необходимо в последно време. Съзнателно се стимулира евроскептицизъм в българското общество, не се тълкуват правилно тези препоръки, за които говорим в момента. Много пъти те се представят като едва ли не някакъв диктат, а всъщност, това е начинът на живот, който българите искат и който би бил по-добър за тях. Така че не намирам нищо необичайно и случайно или извънредно, в това, че г-жа Иванова напомни за тази роля на Комисията.

Също така, тя наблегна на културното многообразие, което е също ключова тема, нашата култура, многообразието й. Тя заяви, “че ще насочи усилията си в подкрепа на културното многообразие, това е основна европейска ценност и ясен белег на нашия европейски начин на живот", заяви тя. По нейни думи е важно също така, подкрепата за Украйна да не се бави, като се насочи за възстановяване на разрушената инфраструктура. Иванова също така посочи, че “би работила за бързо разкриване в Киев на представителство на програмата “Хоризонт Европа", както и на Център за иновации". Може би това са все нови идеи от страна на българския комисар. Чухме нейните идеи, как би помогнал, според вас, един такъв Център и програма “Хоризонт Европа", има ли потенциал?

Това е просто развитие на програмата, защото тя също така изрази тревога от това, че програмата “Хоризонт Европа", като че ли малко тромбова на едно място , не се развива достатъчно бързо, достатъчно ефективно, включително и поради финансови причини. Но ми се иска един малък коментар да направя по това, което най-напред споменахте за многообразието. Защото признавам, стана ми драго за много бързия, интуитивен начин по който тя отговори на въпрос на представител на крайно дясната партия “Алтернатива за Германия", където всъщност изникна темата “Европейска идентичност". Германката от  “Алтернатива за Германия" поиска г-жа Иванова да даде дефиниция на понятието “европейска идентичност", което всъщност набиращите националистически партии в Европа отричат.

Много бързо, просто като откат, направи ми удоволствие бързината и съобразителността на г-жа Иванова, с която отговори, че просто мотото на ЕС е “Единни в многообразието", за което и вие говорихте, че многообразието е белега на ЕС. Да се върнем обратно към програма “Хоризонт Европа" и парите. Стана дума за едни 3% също, които, ако могат държавите да отделят точно в сферата на образование, на култура. Плюс това няма как да се постигне тази синергия, тази хармония в рамките на ЕС, и ние това го знаем. Ние го виждаме и по чисто националните, за съжаление тъжни статистики много пъти, в областта особено на образование, пък и на култура. Постоянно вървят и по повод нашия национален бюджет спорове - какви пари отиват в тези два сектора и никога те не са достатъчни.

Сега ще направя един много странен и може би много рязък аналог, но той е свързан с още една сфера, в която работя, сферата на сигурността, национална и колективна сигурност. Говорили сме там от години насам за 2%, дойде много видимата, много реалната физическа, бих я нарекла заплаха от Русия, по отношение на европейската и евроатлантическата сигурност. И виждате как държавите вдигнаха веднага своята вноска в националните бюджети, в сферата на отбраната. Двата процента вече са постигнати от мнозинството държави, които бяха искани още преди време. Даже се говори за надхвърлянето им. Защо правя тази аналогия?

Има критично важни сфери, и така както националната сигурност, минаваща през колективна сигурност е една такава сфера. Другата екзистенциално важна, не намирам достатъчно силни думи да кажа колко е важна, е сферата на образованието и културата. Това е, кои сме ние, какво представляваме, какво защитаваме, как си отглеждаме следващите поколения. Няма за това достатъчно силни думи, да опиша значението на тази сфера. И затова, за мен беше радостно, че вече започва разговор за препоръчители. Той не може да бъде задължителен, но препоръчителен дял от бюджета 3%, който да отива за тази сфера. Да, тя не може да го наложи като комисар. И не прави опити, да подмами публиката, че ще прави такива усилия. Но тя казва, “може да се разговаря, да се убеждават правителствата по пътя именно на практически съображения и практически необходимости за това да се вдигне дела на финансиране на образование и култура. Това минава през национални бюджети, но и през План за възстановяване и устойчивост, и през европейските програми, и през “Хоризонт Европа".

Смятам, че тя е напипала един много чувствителен нерв за това как да се заостри вниманието на националните правителства през европейските органи и програми и системи, защото това е система на съществуване, за да се мръдне напред в тази сфера. Простете, тук ще направя пак домашна препратка, но диалога, той по-скоро е някакъв отчаян спор, който се води у нас за парите за образование и култура, просто е много-много тревожен и вдъхващ песимизъм.

Защо, г-жо Поптодорова?

Ами защото се минава през обичайните, как да го нарека финансови разчети. И аз знам, че на един финансист грижата му е да има за всекиго и за всичко, но непременно трябва да има градиране, което да минава през стратегия. Трябва да знаеш, като вложиш едни 5 лева, те колко надалеч ще водят, те какво ще ти върнат в едно по-далечно бъдеще? Те не бива да бъдат 5 лева до края на годината, трябва да хванат поне малко по-напред в реализация и във възвращаемост. И този разговор предстои, може би даже и на европейско ниво, но със сигурност и на национално.

Поведението на г-жа Иванова е това, което се нарича език на тялото. Тя беше спокойна, тя владееше темите, беше уверена, но не самоуверена, не самонадеяна. Много ми се иска подобен политически вид поведение да успеем да разработим и у нас, като национално представителство.

Разговаряхме с Елена Поптодорова, след изслушването на Илиана Иванова, кандидатът на България за еврокомисар по иновациите, научни изследвания, култура и младежта, което продължи около час и половина. Председателите на ресорните комисии по промишленост, изследвания и енергетика, както и по култура и образование дадоха кратък брифинг пред медиите, споделяйки впечатленията си от българската кандидатура за еврокомисар. Изслушването се проведе в сградата на ЕП в Брюксел, а общите оценки бяха отлични, доволни от думите на Илиана Иванова останаха всички, които я изслушаха. Какво предстои като процедура от тук нататък?

Веднага след изслушването, председателите на двете ресорни комисии и представителите на различните политически семейства в Европарламента, следва да одобрят кандидатурата на Иванова, като официално решение ще бъде оповестено в следобедните часове на 6 септември. След седмица пък, предстои окончателното гласуване на българската кандидатура в пленарна зала, като заседанието този път ще се проведе в Брюксел. Така завършва и предаването днес “България, Европа и светът на фокус". Благодаря ви, че избрахте отново да бъдете с нас.


Още по темата: общо новини по темата: 64
05.11.2024 »
05.11.2024 »
10.10.2024 »
19.09.2024 »
17.09.2024 »
17.09.2024 »
предишна страница [ 1/11 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 06.09.2023 г.
+3
 
 
Еленко, номенклатуро долна и проскубана.Каква Европа ни готвите? Гетото на ЕС ще е България.
+2
 
 
ленче,вместо тези *обяснения*,ни кажи ЗАЩО ни задължават да признаваме брак между пе**ли и ЛЕзззБИЙКИ и да им се мазним!
0
 
 
Някоя беше крала на едно летище.Коя ли беше?
0
 
 
Някоя беше крала на едно леъище.Коя ли беше?
До кога Тиквеницзи ще управляват България?
на 06.09.2023 г.
-1
 
 
Евроскептицизма произтича от користните цели и действия на Българската управлаваща класа! И съвсем не е съзнателно иницииран! А провокиран от последните! Чрез всички техни неистови действия! Това което става тук не е Европа! И те не ми паказват какво ще стане кагато сме в Европа! Това тук е една изостанала Феодална провинция! Управлавана от Феодали! На Феодален принцип!
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Ноември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори октомври 2024 г.
Лоша инфраструктура в София
Столичен общински съвет 2024-2028г.
Водна криза
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията