Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Наскоро председателят на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор заговори за ядрен ренесанс, който трябва да се случи в Европа. Споменавайки с какви фотоволтаични мощности разполагаме и с какви батерии в мегавати, той подчерта, че ВЕИ правят системата нестабилна и ядрената енергетика е нужна за балансирането. Не пропусна и да похвали АЕЦ "Козлодуй".

Със сигурност хората на високи държавни позиции трябва да вдъхват оптимизъм. Но е хубаво да имаме и един по-реалистичен поглед върху нещата. Именно този реалистичен поглед рисува една доста по-нерадостна картина и поставя повече въпроси пред ядрения ренесанс, които остават без отговор.

Нормално и логично е да сравняваме Европейския съюз с другите основни глобални сили – Китай, САЩ и Русия. Едва ли е изненада, че при това сравнение водещ е Китай, който строи 40 реактора с приблизителна обща мощност 40 хиляди мегавата или 40 гигавата – средната мощност е като тази на нашите блокове в Козлодуй. Китайците не просто са първи – те строят в момента повече от другите три сили, взети заедно, бидейки едновременно лидер в изграждането на нови ВЕИ мощности, както и на нови ТЕЦ на въглища. Тук коментарът е излишен.

По-интересното е, че Русия, бидейки под санкции, от които уж чакаме всеки момент икономиката й да се срине, строи по-малко реактори от Китай, но на свой ред изгражда повече мощности от ЕС и САЩ, взети заедно. В руския случай става дума за 18 блока с обща мощност около 16 хиляди мегавата. Освен големите стандартни реактори руснаците продължават да развиват и технологиите си на по-малки плаващи реактори. Би било пресилено да се каже, че това се прави с цел някаква надпревара със САЩ, които също напоследък залагат само на т. нар. малки модулни реактори.

На трета позиция се нарежда Европейският съюз. "Ренесансът“ на европейската ядрена енергетика се изразява в строежа на 5 блока с обща мощност 5 хиляди мегавата. За да изглежда сравнението с Русия още по-унизително, сме длъжни да признаем, че два от реакторите с почти половината мощност (2,4 хиляди мегавата) се изграждат в Унгария от руската компания Росатом. Това се случва на фона на факта, че поне по официални данни на Евростат и другите международни институции Европейският съюз има БВП в пъти по-голям от този на "бедстващата“ под санкции Русия.

Нищо в гореизложените числа не подсказва какви са плановете на Брюксел за балансиране на системата, която за 10 години трябва да извади 170 хиляди мегавата мощности от ТЕЦ, за да предотврати глобалното затопляне, докато Китай планира да изгради още повече мощности от ТЕЦ, което обезсмисля напълно "Зелената сделка“.

Но проблемът е и пред България и виси със страшна сила. Той е свързан с предстоящото изграждане на нови два блока на площадката на Козлодуй, с което България трябва да стане част от "ядрения ренесанс“. По най-оптимистични оценки изграждането може да бъде завършено най-рано след 12 години. По-проблематично е, че още не е ясна цената, на която партньорите от САЩ и Южна Корея ще изградят новите мощности. В публичното пространство се говори за суми от порядъка на 40 милиарда евро, при които нито се знае как ще се финансира проектът, а още по-малко как ще се изплаща и каква ще бъде цената на тока.

В Унгария строят реактори, подобни на тези, които са предвидени за Белене, които вече сме платили и даже са в България. Цената на втората атомна би била много по-ниска. Нещо повече, със сигурност от всяка гледна точка е добре да имаме две централи с по 2 хиляди мегавата, отколкото една с 4. Дори децата знаят, че "не се слагат всички яйца в една кошница“. Появи се и експертно мнение, че е по-добре руските реактори от Белене да са в Козлодуй, а именно в Белене да се влезе с изцяло нова технология.

Но във всички случаи водещо е това, че българските политици не могат да отстояват националния интерес, както го правят унгарските, нито имаме случай две поредни правителства да са поддържали последователно някакъв национален проект, който не се случва за 4 години. Това поставя под въпрос и способността ни да реализираме двата нови реактора в Козлодуй не само по финансови причини.

Но има и още един проблем, който на този етап не е тъй видим заради склонността на българските медии и анализатори да се въздържат от критики към САЩ като основен геополитически партньор. Докато в Китай, Русия и ЕС все пак по някакъв начин се строят нови солидни ядрени мощности, то в САЩ в момента се работи само по малките модулни реактори. Дори да не приемем тезата, че това са много стари проекти е логично у нас да остане притеснението, че Уестингхаус не са изграждали никъде реакторите, които планират за Козлодуй и в САЩ, както и в Европа, няма работещ такъв реактор. Най-малкото не сме наясно дали е възможно аналогично забавяне на това, което се случва в момента с новите изтребители, които чакаме от САЩ. Не знаем и с колко би могло да се отложи пускането на новите реактори в Козлодуй.

Основният извод от всичко това не е, че трябва да сме скептични към европейския ядрен ренесанс. Напротив, но трябва да направим всичко възможно до реализацията на новите ядрени мощности да балансираме нашата енергийна система. Това може да стане само с наличните ни топлоелектрически централи – единственият източник на ток в България, който е 100 процента независим не само от слънцето и вятъра, но и от всички войни и международни кризи в турбулентния свят, в който живеем.

Анализ на Центъра за конкурентна икономика и индустрия