Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Изявлението на министъра на отбраната, че България няма да предоставя повече военна помощ на Украйна, поставя въпроси, които далеч надхвърлят темата за конкретна доставка или конкретен пакет помощ. Това обявяват в своя позиция от ГЕРБ. 

Става дума за начина, по който функционира българската парламентарна република, за предвидимостта на българската външна политика, за доверието към България като съюзник и за защитата на българския национален интерес.

През последните години Народното събрание нееднократно е вземало решения за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. Тези решения са част от официалната политика на българската държава. Те са приети от върховния представителен орган на българските граждани и са задължителни за всички държавни институции.

Конституцията е ясна. Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи. Министър не може с публично изявление да променя или обезсилва решение на парламента. Ако има политическо намерение тази политика да бъде променена, редът е ясен – предложение в Народното събрание, открит дебат и поемане на политическа отговорност.

България е парламентарна република. Стратегическият курс на държавата не може да се променя чрез едностранни изявления.

Подкрепата за Украйна никога не е била въпрос на емоции или външен натиск. Тя е част от разбирането, че сигурността на Европа и сигурността на България са пряко свързани.

България е черноморска държава. Войната се води в непосредствена близост до нашия регион. Сигурността в Черно море засяга пряко българската икономика, транспортните коридори, енергийните доставки, инвестициите и националната отбрана.

За държава като България международното право не е абстрактен принцип. То е гаранция, че границите не могат да бъдат променяни със сила и че сигурността не зависи единствено от мощта на по-силния.

Историята показва, че устойчивият мир не се постига чрез отслабване на нападнатата страна, а чрез създаване на условия агресията да не носи политическа награда. Затова всяко предложение за промяна на досегашната политика следва да бъде подложено на сериозен обществен, политически и стратегически дебат.

Днес Европа навлиза в нов етап от развитието на своята сигурност. Вземат се решения за общи отбранителни способности, съвместни инвестиции, индустриални проекти, киберсигурност и модернизация на въоръжените сили. Стотици милиарди евро ще бъдат насочени към отбранителната индустрия, високите технологии и производствата, свързани със сигурността.

Това не е само въпрос на отбрана. Това е въпрос на икономика, индустрия, работни места, технологии и политическо влияние.

България разполага с отбранителна индустрия с традиции и потенциал. През следващите години европейските държави ще инвестират безпрецедентни средства в производство на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, безпилотни технологии, киберсигурност и модернизация на военната инфраструктура. Българските предприятия имат реална възможност да бъдат част от тези вериги за производство и доставки.

Това означава нови инвестиции, модернизация на предприятията, висококвалифицирани работни места и по-висока конкурентоспособност на българската индустрия.

България има интерес да бъде участник в тези процеси, а не наблюдател. Историята показва, че държавите, които участват във формирането на новите икономически и технологични реалности, печелят влияние, инвестиции и развитие. Останалите плащат цената на решения, взети от други.

ГЕРБ последователно е отстоявал позицията, че всяка помощ за Украйна трябва да бъде съобразена с реалните потребности на Българската армия и да не отслабва отбранителните способности на страната. Но подкрепата за Украйна и модернизацията на българските въоръжени сили не са противоположни цели. Те могат и трябва да вървят заедно.

Националният интерес на България минава през силна българска армия, надеждно членство в НАТО и Европейския съюз, стабилен черноморски регион, участие в европейските отбранителни инвестиции и защита на принципа, че границите в Европа не могат да бъдат променяни със сила.

Решението за военна помощ за Украйна не е решение за Украйна.

То е решение за мястото на България в Европа през следващите двадесет години. 

ФОКУС припомня, че министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви по-рано, че България не предвижда предоставяне на повече въоръжение на украинската армия. Той изтъкна, че на Украйна ѝ трябват повече хора, а не повече въоръжение Според него войната с Русия няма да бъде решена на бойното поле.