Десет дни след черната катастрофа на "Челопешко шосе", институционалната машина на България отново блокира. Вместо реални резултати, обществото получи поредното "извънредно заседание“ на Министерския съвет и сухи полицейски статистики за глобени шофьори. Така започва анализът на Института за пътна безопасност. 

ФОКУС ви представя останалата част без редакторска намеса:

Фактите обаче са безмилостни и разкриват пълна абдикация на държавата от проблема:

Кървава статистика: От 5 юни до днес по пътищата са загинали 16 души (спрямо 6 за същия период на миналата година). Това е брутален ръст от близо 170%!

Дъно на черната хроника: От началото на годината жертвите са 190 с 30 повече в сравнение с 2025 г.

Имунитет срещу шока: Дори традиционният психологически ефект – краткосрочното намаляване на инцидентите след голяма трагедия поради обществен шок – този път напълно липсва. Системата е достигнала своята критична точка.

Провалът на "Мимикрията на дейност“

Текущото управление не може да бъде винено за десетилетната разруха в сектора, но носи пълна отговорност за днешната безпомощност. Проблемът е ясен: държавата лекува рак с аспирин.

Всички обявени "извънредни мерки“ са просто претоплена манджа от провалени стратегии на предходни кабинети:

1. Липсват конкретни цели: Не е ясно какъв резултат се търси и кога точно трябва да бъде постигнат.

2. Липсват показатели за контрол: Без критерии за оценка, всяка акция е просто политическо пожелание, а не управленско решение.

3. Липсва промяна на подхода: Когато засилените проверки и медийният шум водят до повече трупове, решението не е "още от същото“, а радикална смяна на модела.

Призивът на ИПБ: Край на кампаниите, време е за управление на риска!

Институтът за пътна безопасност категорично заявява: настоящият модел е напълно изчерпан. България няма нужда от поредната пиар акция или поредното безсмислено заседание.

Настояваме Министерският съвет незабавно да признае провала си и да потърси външна експертна помощ за изработването на изцяло нова Стратегия за управление на пътната безопасност.

Нужни са професионален анализ на риска, персонална отговорност, измерими цели и системни решения. Защото зад кухите проценти в статистиката стоят човешки животи. А всеки ден институционално пасуване коства нови трупове по българските пътища.