За първите 6 месеца на годината има ръст на доходите за персонал в публичната сфера с над 20%, трябва да се сложи спирачка

Не може при относително бърз растеж на икономиката, нормална безработица и висок ръст на доходите да приемаме за нормално, че бюджетът ще е с дефицит от 3%. Както върви изпълнението на бюджета, до края на годината той ще бъде повече от 3%. Това каза главният икономист от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Логиката на бюджетното планиране е страната да има балансиран в дългосрочен и средносрочен план бюджет. Това означава, че в периоди на умерен икономически растеж бюджетът трябва да е балансиран, а в моментите, в които има прегряване на икономиката или твърде бърз ръст на инвестиции, кредити и доходи, бюджетът дори трябва да е на лек излишък.

"Дефицитите са допустими, когато икономиката е в криза или растежът е изключително бавен заради някакъв външен шок, който удря българската икономика. На практика на всеки седем-осем години имаме някаква външна голяма криза, независимо дали става въпрос за глобална финансова криза, дългова криза, дали става въпрос за пандемия или война. В такива ситуации се налагат значителни по размер извънредни разходи, а от друга страна приходите намаляват. Хубаво е в такава ситуация да има буфери в бюджета, т.е. той да не е планиран на ръба на 3% дефицит, така, че да може да поеме такава външна криза“, обясни икономистът.

Според него приходната администрация работи добре и събираемостта се изпълнява според прогнозите. "Ако говорим за някакъв проблем при дефицита тази година и при изпълнението на бюджетната рамка, той идва от огромния ръст на разходите. Приходите растат с доста бързи темпове, далеч надхвърлящи растежа на икономиката и инфлацията“, посочи Лъчезар Богданов.

Проблем с данъчната система няма, той идва от раздуването на разходите, категоричен бе икономистът.

"Само за първите 6 месеца на годината е отчетен ръст на доходите за персонал в цялата публична сфера с над 20% при инфлация около 4%. Т.е. имаме многократно нарастване на разходите за възнаграждения. Ако направим сравнение, ще видим, че България има най-високият ръст на възнагражденията в администрацията и сектор "Сигурност“ за последните 6 години от целия Европейски съюз. Имаме 116% ръст – това е повече от двукратно увеличение на заплатите. Следващите след нас са с малко над 80% ръст. Ние сме със 116% при ръст на икономиката от 79% номинално нарастване на БВП. Т.е. ние имаме огромно изпреварване на възнагражденията в публичната сфера, което идва да покаже, че може би е време да се сложи спирачка или край на тези увеличения“, обясни Богданов.

Според него натискът за увеличаване на разходите за възнаграждения ще продължи. Демографската картина и миграцията към по-богатите страни от Западна Европа също оказват натиск върху работодателите за повишаване на заплатите, за да задържат служителите си.

"Но въпросът е с какво темпо ще се случва това и до каква степен то ще бъде покрито от нарастване на производителността и ръст на икономиката“, добави икономистът.