Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

От въвеждането на новия механизъм за формиране на минималната работна заплата икономическото състояние на областите в страната се влошава, както и състоянието на различните икономически дейности. От 28 области в страната 22 ще бъдат в риск през 2025 г., защото минималната работна заплата застрашително доближава нивото на средната. Това каза икономистът Михаил Кръстев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Това важи и за различните типове икономически дейности, допълни той. "Т.е. виждаме реални ефекти от промяната и те са негативни. Оттук нататък трябва да се мисли за механизъм, който да поправи тази грешка на политиците, защото минималната работна заплата може да стане и 5000 евро, но когато тя е по-висока от средната работна заплата за страната, ние се намираме в икономически нонсенс“, коментира Михаил Кръстев.

Европейската директива за въвеждане на механизъм за формиране на минималната работна заплата е имплементирана частично в Кодекса на труда, отбеляза икономистът. "Тя предвижда много различни параметри, а 50% от средната работна заплата всъщност беше взето от българските политици на килограм и беше метнато в Кодекса на труда. Там се предвижда и до 60% от медианната работна заплата“, посочи той.

Статистиката сочи, че от години има отлив на чуждестранни инвестиции и недобри стойности на инвестиции в собствен капитал, което означава, че наличните вече инвеститори в страната не инвестират допълнителни средства в своите предприятия. Тези данни се потвърждават и от БНБ, обясни Михаил Кръстев. "Това показва, че българската икономика, макар и да продължава да расте, губи едно от основните си предимства – тя беше малка икономика, в която е изгодно да се инвестира, за да може тя да расте и да генерира повече стойност. През последните 10 години сме на много ниски до нулеви стойности на привличане на чуждестранни инвестиции. Големият импулс на чуждестранни инвестиции у нас беше преди повече от десетилетие. Оттук нататък трябва да си дадем реална сметка, че увеличаването на данъчната и административна тежест върху бизнесите не допринася за привличане на инвестиции“, категоричен бе той.

С увеличаването на минималната работна заплата по заложения в момента в Кодекса на труда механизъм ние на практика гоним инвеститори, подчерта икономистът. "Инвеститорът прави финансовите си планове в средносрочен и дългосрочен план. Когато имаме заложен механизъм средната работна заплата да определя каква е минималната работна заплата в страната и когато можем да екстраполираме по прогнозни данни увеличението на средната работна и минималната работна заплата, в един момент инвестирането в България става неизгодно. Това е причината да не можем да привлечем чуждестранни инвеститори и да не можем да разчитаме на такива инвестиции. Това е много сериозен проблем на българската икономика“, смята Кръстев.