Икономист: И в Германия при въвеждането на еврото имаше несигурност, носталгия по марката и чувство за загуба на контрол

A A 1

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Стефан Колев, икономист и преподавател в Германия, разглежда поляризацията около темата за приемането на еврото в България и по-широки въпроси за отношението към Запада в интервю за "Дойче Веле".

Колев обяснява, че живеем във време на преоткриване на идентичности, а валутата е символ, който е близък до ежедневието и емоциите на хората. Левът е успял да се утвърди като стабилна институция през последните 30 години, което създава привързаност. Политици използват темата, за да трупат политически дивиденти.

Той припомня, че и в Германия при въвеждането на еврото е имало сходни емоции – несигурност, носталгия по марката и чувството за загуба на контрол. За германците марката е символ на икономическа сигурност и златните години на социалната пазарна икономика.

Икономистът посочва, че е трудно да се направи ясна оценка, тъй като не знаем какво би се случило без еврото. Макар ефектите върху търговията да не са огромни, проблемът е в това, че единната валутна политика не успява да пасне на различните икономики. Еврокризата е подкопала доверието в еврото, но има възможност то да се стабилизира.

Ползите са предимно символични – присъединяване към ядрото на ЕС. Икономическите ефекти не се очаква да са драстични заради съществуващия валутен борд. Може да се подобри банковият надзор и да се намалят лихвите по държавния дълг. Рисковете са свързани с бъдещи дългови кризи в еврозоната, при които България ще носи отговорност заедно с другите държави.

Колев подчертава, че приемането на еврото се е превърнало в геополитически дебат. Той смята, че Западът е изгубил вяра в себе си през последните десетилетия, което се отразява на възприятието му в страните от Централна и Източна Европа. Антизападните наративи, особено след 2015 г., допълнително ерозират образа на Запада в очите на българите.

Колев нарича българския преход "успешен, но с дръпната ръчна спирачка". Според него основният проблем е в лошото качество на институциите и корупцията, подхранвана и от европейските фондове. Все пак той е умерен оптимист за развитието на страната, особено като вижда млади предприемачи и завърнали се българи.

Въпреки рецесията и структурните проблеми, той смята, че ако политическите сили в центъра на спектъра съумеят да предложат убедителни решения, особено по темите за икономиката и миграцията, страната ще преодолее кризата. Според него стабилен дебат между център-ляво и център-дясно е ключът към връщането на доверието в демократичния модел.