Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Около 120 хиляди привърженици на ГЕРБ са гласували в тези избори. Близо половината от тях са подкрепили Гюров, а една пета – Йотова. Това сочат данни на "Мяра".

Може би петдесет хиляди привърженици на ДПС са излезли да гласуват. Близо половината от тях са гласували за Йотова, а останалите са разпределени между различни други кандидати, сред които, разбира се, най-вече личи Гюров. На изборите преди месеци електоратът на ГЕРБ беше достигнал чувствително над 400 хиляди, а този на ДПС – над 200 хиляди. Ясно проличава демобилизацията на двата електорални корпуса.

Напротив, идентифициращите се като гласували за ППДБ през април в този вот са над една пета, т.е. над 300 хиляди души и това е чувствително по-висок дял мобилизирани, в сравнение с мобилизираните при ГЕРБ и ДПС. А доколкото в изборите през пролетта, резултатът на ППДБ беше над 400 хиляди, това показва, че и при Гюров има допълнително поле за маневриране за балотажа. Последното се доказва и от факта, че сега за Гюров са гласували близо половин милион души, т.е. той вече е показал потенциал да надмогне партийните граници на ПП и ДБ.

По-сериозният резерв обаче е при "Прогресивна България“. По-малко от една трета (около 500 хиляди души), са онези, които са излезли сега и твърдят, че са гласували на 19 април за ПБ. Електоралните данни на "Мяра“ показват, че партията разполага с твърда подкрепа на база потенциално гласуващи от близо 40% (за справка, изборите през април показаха 44%, т.е. налице е очакваната след електорална вълна, ситуационен и протестен вот ерозия). Това означава, че ПБ разполага с няколко пункта за потенциален ръст за балотаж.

Мобилизацията е сериозна и при "Възраждане“. Една десета от вота вчера е дошъл от хора, които твърдят, че са гласували през април за "Възраждане“, т.е. приблизително колкото те получиха през април. Самият Костадинов обаче взема сега 190 хиляди гласа – което означава, че е "върнал“ към гравитацията на "Възраждане“ близо 50 хиляди души – явно най-вече гласували през април за ПБ.

Експерименталните данни за потенциален балотаж показват, че половината от сега гласувалите за Костадинов не изглеждат склонни да гласуват в балотаж Гюров-Йотова, но онези, които го направят, биха гласували две към едно за Йотова. Сходно, макар и не в такива пропорции е положението с електоралния масив на Ивелин Михайлов, както и в по-голямата част от електоратите в по-малките величини. Реципрочно е положението при електоратите на Василев и Христанов, и разбира се, при ГЕРБ. Разбира се, във всички тези случаи твърде често се споменава и квадратчето "Не подкрепям никого“.

Подобни податки не бива да се четат като прогнози за балотажа, а само като стартови позиции на база екзит пол от първия тур. Тепърва ще се чуват изявленията на партийните лидери.     

Какъв е профилът на "Не подкрепям никого“? Там личат именно или млади хора, или електорат на ГЕРБ и ДПС – които нямаха кандидат на тези избори.

Гюров има видимо по-сериозен дял млади хора във вота си – над 20%, докато при Йотова този дял е под една десета, респ. вотът за Йотова, но и отчасти – за Костадинов, е повече изнесен към средни и високи възрасти, като близо една трета от вота за Йотова идва и от пенсионните възрасти. Всичко това кореспондира и с местоживеенето. В София, например, Гюров води в съотношение две към едно, ситуацията в по-малките населени места е реципрочна. Видимо започва да се разпознава обичайното противопоставяне на онова, което у нас традиционно, и често неправилно, се обозначава като ляво и дясно. Във връзка с това, по традиция делът на висшистите е по-тежък във вота на кандидати като Гюров, а на среднистите – на кандидати като Йотова.  

На фона на средния вот, вотът за Гюров е даже в малко по-висока степен изнесен към жени, т.е. не е ясно дали е сработила женска идентификация по отношение на жена кандидат. Етнически, вотовете не показват изненади. Очаквано, малко повече турци са гласували за Йотова.