ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
Костанца Рангелова: Отлага се проблем в енергетиката, който е бомба, която ще гръмне 2026 година
Автор: Йоланда Пелова 14:15 / 19.09.2023Коментари (1)216
© Фокус
Министерски съвет одобри проекта на промени в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. Битовите потребители обаче, остават до 2026 г. на регулирани цени на тока. Тези промени предизвикаха притеснение у енергийния регулатор както и у експерти също така Депутатите в Енергийната комисия отправиха критики към Закона за енергетиката, предложен от МС. Оказа се, че внесения от МС проект не се е съобразявал с решението на парламента за влизане в сила на либерализацията на енергийния пазар за бита от 2026 г. В същото време има текстове, които са притеснителни за бизнеса. Позитивното в Закона, според ГЕРБ е,  че се въвеждат термини като уязвим потребител.  Но според Теменужка Петкова от ГЕРБ не е ясно откъде ще дойде ресурс за тяхната компенсация. Припомняме, че в предложението се формулира и понятието “енергийна бедност". Костанца Рангелова, енергиен експерт и старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-жо Рангелова, предложенията за тези промени предизвикват притеснения у енергийния регулатор, у експерти, депутати, как гледате вие на тях?

Точно така, Център за изследване на демокрацията излезе със становище по този предложен проект за Закон и нашето мнение е, че особено от гледна точка на либерализация на енергийния пазар има доста пропуски. И цялостно подходът не е адекватен към належащите проблеми, т.е. в българския  контекст, един от основните проблеми и пречки за това да се либерализира пазара е огромното ниво на енергийна бедност, което е в България. И това нещо пречи да либерализираме пазара, защото много домакинства са зависими от ниските цени на електроенергията. И всъщност, този закон беше един шанс да се използва дефиницията на енергийна бедност, за да може да се разреши едновременно този проблем и постепенно да се либерализира пазара и да вървят ръка за ръка тези две неща. Всъщност обаче, предложеният закон само отлага проблема до 2026 г. и това, което е една бомба със закъснител, която в 2026 г. ще гръмне.

Защо го отлагат, каква полза ще имат?

Това е много страшно за всеки един български политик, либерализацията на пазара, защото веднага всички ще скочат и ще кажат “ето, вие правите геноцид срещу народа", това са най-типичните коментари, защото хората ги е страх от рязкото повишаване на цените на тока. Но именно тук е проблемът, че това, което те предлагат е да се запази регулиран пазар само на ниво битов потребител  и разходите, които търговците на електроенергия ще правят, т.е. те евентуално ще правят загуби, защото ще купуват електроенергия на пазара на едро и след това ще я продават на регулирани цени на битовите потребители. Ако те са я купили на много висока цена и след това регулираната цена е по-ниска, те ще генерират загуби. И тези загуби се предвижда да бъдат покривани от фонд “Сигурност" на електроенергийната система. Само че по никакъв начин не се контролират как ще бъдат определяни тези загуби, колко ще бъдат големи. И всъщност се появява една възможност, така да се каже, за търговците да купуват и изключително скъпа енергия, без да се притесняват за това, защото знаят, че разликата ще бъде компенсирана, независимо на каква цена я предлагат след това.

Как вие от Центъра за изследване на демокрацията виждате тези промени, как може да се случат?

Това, което трябва да се случи е не да се подхожда като се либерализира първо пазарът на едро, след това пазарът на дребно, а по-скоро да се сегментират потребителите, които биват извеждани от регулирания на свободния пазар. Тоест, домакинствата, които имат по-високи доходи, за тях не би било проблем едно малко по-голямо повишаване на цените на електроенергията, като същевременно трябва да има много близка работа с КЕВР, за да се следи да не бъде и прекалено високо повишението на цените на тока за всички потребители, да няма манипулации на пазара. И по този начин постепенно да бъдат извеждани, като енергийно бедните уязвими домакинства, те да получават директно помощи, т.е. не да компенсираме търговците, а да компенсираме самите потребители за евентуално по-големите разходи за електроенергия, това трябва да бъде подхода. Тоест, да се запази сегашната система, а не да се измисля тотално нова система и проблема да се отлага, защото 2026 г., когато се либерализира и пазара на дребно всъщност хората пак няма да са подготвени, така че същия проблем ще ни виси на врата.

Обявено беше, че ще бъде създадена и конкретна дефиниция за енергийната бедност. Как тя според вас, може да подпомогне условията и начина ни на живот?

Това, което е много важно за тази дефиниция е, че тя включва условията на живот на хората. Тоест, по най-простия начин представено енергийно бедно домакинство би било това, което след  разходите за енергия би падало под прага на бедност като се смятат разходите за енергия спрямо  това  какъв тип е жилището, т.е. има някакви обективни начини да се пресметне колко биха били адекватните разходи за отопление и за други видове енергия на домакинството. И при тези разходи, ако след тях дохода не е достатъчен, за да си над прага на бедност, вече си енергийно беден. И тук се включва от една гледна точка това, че и домакинства, които може да не са с изключително ниски доходи, но примерно тяхното домакинство е с много голям проблем с енергийната ефективност, то също би попаднало в тази дефиниция. И точно тук, трябва да има един много таргетиран подход, при който се помага на домакинствата, не като просто им се плащат сметките за ток, а им се помага да инвестират в това да разрешат проблема си.

Т.е., ако проблемът е ниският доход, добре, нека им се помага с  плащането на сметката, но ако проблемът е, че жилището е с много ниска енергийна ефективност, тогава трябва да се направи една инвестиция в подобряване качеството на живот в самото жилище като изолация, като сменяне на дограмата или да се помогне да се инвестира в собствено производство възобновяеми източници, в зависимост от това какво е това домакинство. Има много средства във фонд “Сигурност" на електроенергийната система , които могат да бъдат използвани по умен начин. И по този начин да се направи така, че след 2026 г. и към 2030 г. да имаме много по-ниско ниво на домакинства, които са зависими от ниска цена на тока.

Г-жо Рангелова, част от промените гласят отпадане на НЕК като обществен доставчик. По какъв начин това би се отразило на пазара на енергетиката ни?

Точно така, това, което законът предвижда е НЕК да отпадне като обществен доставчик, което значи, че електроенергията, която  НЕК в момента изкупува от определени електроцентрали по квоти определяни от КЕВР, т.е. КЕВР определя на НЕК квоти за изкупуване на енергия от АЕЦ “Козлодуй", от собствените им ВЕЦ-ве, както и от някои въглищни електроцентрали. И след това това електричество бива продавано по регулирани цени на битовите потребители. Сега обаче, вместо НЕК да бъде този обществен доставчик, търговците сключват договори с фонд “Сигурност" на електроенергийната система и те стават действащи на практика няколко обществени доставчици. Само че тук разликата е, че те няма да имат квоти, определяни от КЕВР каква електроенергия да купуват и след това на каква да я продават. Те имат някаква определена свобода в това отношение. Единствено законът определя това, че те трябва 60% от енергията, която изкупуват да бъде от нискоемисионни източници, което включва както възобновяеми източници, така и АЕЦ “Козлодуй".

Ще си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй" малко, и за възможностите там. Но бих искала да ви попитам за сегашния регулиран пазар и въглищата. Знаем, че той регулира въглищата?

Точно така, в част от квотите на НЕК, т.е. електроенергията, която НЕК изкупува за регулирания пазар, част от нея идва от въглищата и това е обикновено около 40%. В квотата на НЕК влиза електроенергия, която е оценена и се продава от въглищните електроцентрали на НЕК над прогнозната пазарна цена от КЕВР.  И това се случва, заради дългосрочните договори, които две от въглищните централи са сключили с НЕК, както и министъра на енергетиката има право да налага ТЕЦ “Марица изток “ също да има определена квота в регулирания пазар.  Това нещо изкривява пазарът на едро, защото вместо  изкупуването на електроенергия да бъде на базата на най-ниска цена, която да бъде предлагана, тези квоти не се определят на този принцип.

Имаме въглищни електроцентрали, които продават ток, примерно на 50% над прогнозната цена за електроенергия и това им определя дял на пазара на едро, който е изкуствено създаден и след това тяхната по-висока цена, разликата между нея и това, че НЕК продава на по-ниска цена на битовите потребители, отново се покрива от фонд “Сигурност" на електроенергийната система. И именно за това предложените промени в момента, до голяма степен пресъздават вече съществуващия модел на електроенергийния пазар, единствено махат НЕК като посредник и създават това, че търговците на електроенергия стават новите посредници индиректно, но те пак отново ще купуват от въглищните електроцентрали, защото законът казва - точно 60% трябва да е от нискоемисионни източници, останалите 40% от други, като единствените други са въглищните електроцентрали.

Тоест, какъв извод можем да направим?

Че променяме всичко, за да може да остане горе-долу същото, което е наистина много тъжно.

Абсолютно, тъжно е. Четох наскоро нещо много интересно, че соларните централи в България са генерирали повече електроенергия от АЕЦ “Козлодуй", по-конкретно това се е случило в обедните часове на 1 август. Над 38% от тока в страната е бил произвеждан от фтоволтаици, докато ядрената енергия е била 37%, виждаме малък е процента разлика, но все пак го има. Как можем да коментираме тези новости и вероятността те да се превърнат в тенденция? Как би се отразило на икономиката на България?

Разбира се, много е важно когато се правят едни такива сравнения да се уточни, че фотоволтаиците, те произвеждат такова голямо количество ток единствено в слънчевите часове преди и около обяд. Докато АЕЦ “Козлодуй" постоянно произвежда тези количества, включително и през нощта.

Времето тук, ако сравняваме е различно. Имаме няколко часа за соларните източници, а АЕЦ “Козлодуй" цял ден.

Абсолютно, точно така.

Тоест, процентите дори и да звучат близки, те са различни, защото става въпрос за различен интервал.

Да, цялостното производство е много различно, но въпреки това огромното количество електроенергия произведена от фотоволтаици в тези часове е много значимо, именно защото то е сигнал за това, че в България през последните няколко години се е случила една наистина голяма революция в електроенергийната система, която е позволила инсталацията на огромни количества нови фотоволтаици, които са наистина способни да произведат, макар и за един кратък период, толкова голямо количество електроенергия. И продължаването на тази тенденция в бъдеще, все повече и повече ще се надминават тези количества и ще има един огромен излишък, който след това би могъл да бъде запазван в различни видове или батерии или това, което ние имаме ПАВЕЦ, водни помпи, които да изпомпват, когато има повече електрическа енергия на високо, и след това, когато има недостиг да я пускат и да се произвежда електроенергия. Това е доста голяма и доста по-гъвкава батерия, така да се каже. Това е един много добър знак за това накъде се движи нашата енергийна система и икономика.

Г-жо Рангелова, бих искала да си поговорим и за АЕЦ “Козлодуй", малко за АЕЦ “Белене". Оборудването на АЕЦ “Белене" е оценено на 2 млрд.лв., но имало важни особености, съобщи “Капитал" и добавя, че в крайна сметка цената ще се определи в преговори, според пазара, а не счетоводно, като някои елементи днес, вероятно ще струват два пъти повече от вложеното в тях от България, а не е изключено и да бъдат използвани в  АЕЦ “Козлодуй" за нова мощност. Как гледате вие на тези варианти? Знаем, помним, че имаше и предложение оборудването от АЕЦ “Белене" да бъде продадено на Украйна?

Това е едно до известна степен позитивно развитие, именно защото продаването на част от оборудването, дали ще бъде на Украйна или на някой друг купувач е много ключово, за да се избият част от тези огромни загуби, които бяха направени с това неколкократно започване, спиране, отново започване на проекта АЕЦ “Белене" и огромните загуби, в крайна сметка за България и за НЕК от развитието на този “Франкенщайн" проект. От друга гледна точка, част от оборудването и най-вече парогенераторите биха могли наистина да се използват за нови мощности в АЕЦ “Козлодуй".  И все повече вървим именно в посока това развиването на допълнителни ядрени мощности да се включи в енергийната стратегия на България. Разбира се, това е трудно да се предвиди в рамките 2030-2040 г., може би е прекалено скоро и рискът за един такъв проект от финансова гледна точка е доста голям. По-добре е да се подходи по-внимателно, по-бавно, за да можем да се подсигурим, че такива нови мощности няма да излязат 2-3 пъти по-скъпи отколкото сме ги оценили в началото или пък примерно да сме казали ще ги построим за 5, а то да стане за 15 години.

Словения да се включи в проекта за новите реактори в АЕЦ “Козлодуй" или като купувач на енергия или като инвеститор. Това е предложил премиерът Николай Денков на словенския си колега на двустранна среща в рамките на 18-ия стратегически форум в словенския град Бленд. Това добра идея ли е според вас, как би се отразило на страната ни подобно сътрудничество - като купувач на енергия или като инвеститор?

И двата варианта реално са обичайни методи, които се търсят, за да може един такъв много висок рисков проект да бъде осъществен. Защото той е много скъп и капиталът, който се влага в него също е много скъп именно, заради големия политически риск. И когато се включва друга компания или като инвеститор или като купувач на тока, това от известна гледна точка намалява риска или намалява стойността на капитала, който трябва да се вложи в него. Включването на един такъв партньор, по-скоро ще ни помогне малко по-малка част от тежестта и риска да поемем ние и да споделим този риск с друга страна или друг инвеститор.

Като наш партньор?

Точно така, да.

Споделихте ни, че скоро сте били в АЕЦ “Козлодуй". Разкажете ни какво се случи?

Това беше екскурзия, която включително и ученически групи могат да направят, посещение на самата електроцентрала, на Контролната зала, както и на турбините. Беше доста интересно, и това, което ми направи огромно впечатление, колко позитивно настроени са хората, които работят там и с какво голямо желание са на работа. С каква отдаденост отиват и това ме накара да си мисля, че има светлина в тунела.


Още по темата: общо новини по темата: 115
12.06.2024 »
11.06.2024 »
06.06.2024 »
29.05.2024 »
29.05.2024 »
22.05.2024 »
предишна страница [ 1/20 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 19.09.2023 г.
0
 
 
Летен ток - 250 -350 лева. Зимен ток - 500 - 1000 лева на месец за двустаен с климатици. Това е промяната и светлото ни Бъдеще.
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Юни 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2024
Лято 2024
Катастрофи в България
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в София и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
София
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0700 45 024

novini@sofia24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Софиянци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията