Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Има един психологически механизъм, който остава извън полезрението, когато говорим за тежки престъпления, извършени от няколко младежи едновременно. Това е психологията на групата и по-конкретно моментът, в който групата престава да бъде съвкупност от отделни личности и се превръща в самостоятелна психологическа система. Това написа криминалният психолог Даниел Генков в социалните мрежи, във връзка с жестокото убийство на 37-годишния Георги от Кричим на Младежкия хълм в Пловдив.

"В случая с убийството в Пловдив, извършено от непълнолетни, този въпрос е особено важен", написа още психологът Даниел Генков. 

ФОКУС публикува думите му без редакторска намеса:

Първият механизъм е този на “размитата" отговорност.

Когато човек действа сам, усещането за лична отговорност е непосредствено и трудно може да бъде разпределено върху друг. В група обаче отговорността започва да се разпределя между всички участници. Всеки може психологически да възприема собственото си участие като част от колективното действие, а не като изцяло лично решение. По този начин индивидуалното чувство за вина и лична отговорност може да бъде потиснато именно от присъствието и действията на останалите.

Вторият механизъм е деиндивидуацията. Човекът започва да усеща себе си не толкова като отделна личност с морални граници и лична отговорност, а като част от групата. Когато индивидуалната идентичност бъде погълната от колективната, вътрешните ограничения и самоконтролът могат да отслабнат. Особено при непълнолетни това има значение, тъй като механизмите за самоконтрол, оценка на последствията и потискане на импулсивното поведение все още са в процес на развитие!

Тук обаче искам да подчертая, че възрастта не е оправдание. Тя е фактор, който трябва да бъде включен в психологическия анализ.

Третият механизъм е груповата ескалация. В една група човек може да извърши действие, което самостоятелно би преценил като по-рисково или неприемливо. Присъствието на останалите създава социално подкрепление, което постепенно премества границата на допустимото. Един участник провокира, друг подкрепя, трети се включва, а в резултат поведението започва да се развива по инерция.

Групата не просто събира индивидуалните действия на своите членове, а може да създаде динамика, при която агресията се усилва и самоподдържа.

И тук стигаме до един важен мит – че повече хора автоматично означава повече разум.

Групата не става по-интелигентна от отделния човек само защото в нея има повече хора. Петима души с определено интелектуално ниво не образуват автоматично интелектуално по-висш колектив. При силна емоционална възбуда, натиск от връстници, желание за принадлежност, стремеж към статус или доказване пред останалите рационалното мислене може да бъде потиснато от груповата динамика.

Затова при импулсивно, агресивно или криминално поведение интелектуалният ресурс на групата може да се използва не за по-добро решение, а за взаимно подкрепяне на нерационално поведение. В този смисъл груповото решение може да бъде по-лошо от преценката, която някои от членовете биха направили индивидуално.

Особено опасна е нормализацията на поведението. Когато човек се намира в среда, в която определено действие е прието от останалите, неговата субективна оценка за сериозността на поведението може да се промени. Това не означава, че действието обективно става по-малко тежко или по-малко неправомерно, а че психологическата бариера пред него може да отслабне.

Така немислимото постепенно може да стане мислимо...

След преминаването на първата граница може да започне процес на ескалация. Следващата граница вече изглежда по-малка, защото предишната е била премината.

При тежки групови престъпления именно тази динамика е особено важна за разбиране. Не трябва да се гледа единствено кой е нанесъл конкретния удар, кой е започнал конфликта или кой е извършил конкретното действие. Трябва да се изследва цялата групова система – кой е лидерът, кой следва, кой провокира, кой се подчинява, кой се опитва да се докаже, кой се влияе от останалите и как всеки един участник променя поведението си под въздействието на групата.

Групата не е просто много хора, които се намират заедно. Тя може да се превърне в психологически процес, при който личните граници се размиват, отговорността се разпределя, критичността отслабва, а агресивното поведение получава подкрепа от присъствието на останалите.

При подобни случаи не трябва да търсим само индивидуалното обяснение в личността на всеки извършител. Трябва да разберем и как групата е произвела поведението.

Ето защо най-опасният човек в една група не е непременно най-агресивният. Най-опасна е самата динамика между хората – когато един участник задейства процес, друг го легитимира, трети го усилва, а останалите постепенно губят собствената си критична дистанция.