Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Вчера станая ясно, че към момента дефицитът е 7,4% или над 8,5 милиарда евро. Финансовият министър Гълъб Донев обясни, че има скрити в чекмеджетата на предишната власт дължими, но неплатени фактури за повече от 2 милиарда евро. Беше категоричен, че нов дълг е неизбежен, защото без поемането на такъв заем още през юли ще имаме проблем със социалните плащания.

"Ситуацията е доста мрачна", така изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев обрисва картината с бюджета.

"Аргументите на опозицията са абсурдни. От гледна точка на това, че голяма част от заместник-министрите и професионалният капацитет в Министерството на финансите, които оповестяват въпросната информация, са същите хора, с които те са работили. Също така аргументът, че няма проблем с 2025 година, защото има дерогация за разходите за отбрана и всъщност сме на 2,9%, а не на 3,5%, не издържа. Констатацията в доклада е, че дефицитът е 3,5%", заяви Кръстев в студиото на NOVA.

По думите му това, че има дерогация, би сработило само, ако нямаме структурен дефицит. А този дефицит се пренася и през следващите години, защото имаме структурни проблеми.

"Ако трябва да сме честни, предходните управляващи продължават да говорят безумия. През 2025 година имаме капитализиране на ББР и БЕХ, което е счетоводна процедура за намаляване на дефицита. Имаме авансово плащане на корпоративен данък от банковите институции, което също намалява дефицита. Имаме и еднократна вноска от БНБ през април, която БНБ дори не беше длъжна да направи, особено в година, в която приемаме еврото", подчерта експертът. 

И беше категоричен, че реалният дефицит, ако извадим тези счетоводни процедури и финансови трикове, е над 5%.

"Това означава, че сме събрали много по-малко, отколкото сме изхарчили. Опозицията може да прави каквито и да било внушения, но това е факт. Това са данните и те ще проличат още по-ясно през 2026 година. Затова имаме рекорден дефицит към май тази година, който е в пъти по-висок от този през последните години към същата дата", посочи Кръстев. 

Отношение по заявеното намерение за 10% съкращаване на разходите взе Лъчезар Богданов - главен икономист в Института за пазарна икономика.

"Като начало, нека видим дали тези идеи ще бъдат превърнати в реални решения. Засега само ги чуваме по телевизионните студиа.  За тези 10% чакаме анализите по структури и ведомства, което е редно. Да не забравяме, че трябва да отчитаме и общините, защото бюджетът се разглежда на консолидирана основа. Полуоптимистичният разказ е, че икономиката все пак отчита сериозен растеж. Данъчните приходи все още се изпълняват доста добре. Всъщност ние имаме рекорден дефицит при много добро изпълнение на приходната част на бюджета, което показва, че големият проблем е в разходната страна", посочи той. 

Според него положителната част от историята е, че икономиката върви добре. Имаме добра събираемост на данъчните приходи, висок ръст на приходите от подоходни данъци, осигурителни вноски и ДДС.

"От тази страна на уравнението нещата са по-скоро добре. Големият риск е икономиката да влезе в рецесия, защото тогава всички тези числа, за които говорим, ще експлодират в съвсем друг мащаб. Тогава ще бъде изключително трудно да се прави бюджетна консолидация и свиване на дефицита. Засега имаме растяща икономика, растящи доходи и ниска безработица. Това позволява със здрав разум да се направят икономии в разходната част и да се намали дефицитът, без това да е толкова болезнено", заяви Богданов.