Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Парламентът прие на първо четене в пленарна зала промени в Кодекса на труда, с които се променя механизмът за определяне на минималната работна заплата, предаде репортер на ФОКУС. Промените бяха приети със 119 гласа "за", 45 "против" и 7 "въздръжал се" - само управляващите подкрепиха промените. Точката бе включена извънредно днес като първа, след като вчера законопроектът бе приет на първо четене в социална комисия. 

Законопроектът предвижда нов подход, при който размерът на МРЗ ще се определя на база комплекс от социални и икономически критерии. 

Какво се променя?

Според приетите текстове минималната работна заплата за страната ще се определя до 15 август на текущата година, като ще се вземат предвид покупателната способност на доходите, издръжката на живот, общото равнище на работните заплати, темпът на растеж на възнагражденията и производителността на труда.

С промените се премахва действащият автоматичен механизъм за обвързване на минималната заплата със средната брутна работна заплата. В мотивите към законопроекта се посочва, че досегашната формула не отчита достатъчно инфлацията, производителността на труда и различията между отделните сектори на икономиката.

Предвижда се на всеки три години да се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата. Като ориентири ще се използват 60% от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.

Законопроектът въвежда и възможност за договаряне на по-високи минимални възнаграждения чрез колективни трудови договори на отраслово и браншово ниво.

С измененията се създава и законова дефиниция на понятието "минимална работна заплата“ - най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

След приемането на промените Министерският съвет ще трябва да приеме наредба, която да регламентира начина за определяне на МРЗ, оценката на нейната адекватност и участието на работодатели и синдикати в процеса. Според мотивите на вносителите целта е да се постигне баланс между гарантирането на адекватни доходи за работещите и осигуряването на по-голяма предвидимост за бизнеса и държавния бюджет.

Заложени параметри

Минималната работна заплата през 2027 г. се очаква да бъде 660 евро, става ясно от указания на Министерството на финансите за подготовката на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. В документа БЮ № 4 от 24 август 2026 г., с който се определят параметрите за изготвянето на бюджетните разчети за 2027 г. и актуализираните бюджетни прогнози за периода 2028-2029 г., е заложен прогнозен размер на минималната работна заплата от 660 евро.

Според разчетите на финансовото министерство през 2028 г. минималното възнаграждение е заложено на 680 евро, а през 2029 г. - на 710 евро.

Дебати

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви: 

"Ние сме взели икономически и социални фактори, които да дават сигурност и предвидимост. Сигурност, на първо място, на работещите - че когато получават своята заплата, тя ще бъде достатъчна да покрие техните разходи за храна, лекарства, битови сметки и услуги. Предвидимост за бизнеса, за държавата също, при изготвяне на план-сметката за следващата година.“

Председателят на ПГ на "Прогресивна България“ Петър Витанов определи като "исторически момент" постигнатото разбирателство между синдикатите и работодателите с посредничеството на държавата относно механизма за определяне на минималната работна заплата.

"Според мен се случи нещо ключово, а именно разбирателството между синдикати и работодатели, с медиаторството на държавата", заяви Витанов. По думите му участието на синдикатите дава гаранция за адекватността на минималното възнаграждение, докато присъствието на работодателите гарантира отчитането на конкурентоспособността и производителността на труда.

Витанов обясни, че досега минималната работна заплата е била обвързана със средната брутна заплата. Този критерий се запазва, но вече е част от по-комплексен механизъм.

"Вече минималната работна заплата се формира на база на четири критерия - покупателната способност, нивата на заплатите, темпът на икономическия растеж на възнагражденията и производителността на труда“, посочи той. По думите му промяната включва и използването на медианната брутна заплата като по-точен измерител.

Витанов посочи, че изменението е необходимо и заради задължителното транспониране на европейската директива за адекватни минимални работни заплати. Той отбеляза, че старата формула по член 244 от Кодекса на труда е била приета под силен политически натиск и според него при запазването ѝ би се стигнало до "изключителен правен хаос“ при новия бюджет.

"Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата премахва стария автоматизъм и носи социален и икономически баланс, носи устойчивост и предвидимост“, заяви председателят на ПГ на "Прогресивна България“.

Последва и реакция от ПГ на "Продължаваме Промяната" след като се заформи задочен спор между Витанов и лидерът на ПП Асен Василев: 

"Дебатът за минималната работна заплата не е с опозицията. Дебатът за минималната работна заплата е с българското общество, с всичките тези 450 хиляди български граждани, които живеят на минимална работна заплата. Искам да повторя думите на вашия министър: догодина минималната работна заплата ще бъде между 620 и 672 евро, което означава, че ще е по-ниска, изоставаща с между 21 и 73 евро на месец. Или, още казано, човек, работещ беден, ще получава между 252 и 876 евро по-малко на годишна база. Другарю Витанов, това е разговорът с българското общество, не с опозицията. В момента хората седят и ви гледат и ви оценяват. Аз съм сигурен, че ако има следващи избори, вие няма да получите половината от това, което сте получили", каза Венко Сабрутев. 

"Това, което правите в момента с промяната на формулата, има единствен ефект и се прави с една-единствена цел - да ощипете хората на минимална работна заплата, за да ви останат повече пари. Ето, сега казахте, че ще дадете 100 милиона помощи за горивата на 20 земеделски семейства с "Майбасите“, а 30 милиона на 550 хиляди български граждани. 100 милиона за 20 семейства, 30 милиона за 550 хиляди граждани. Това са ви приоритетите. Не ги крийте зад хубави думи. Кажете си: "Ние работим за олигархията вече. Като бяхме в БСП, работихме за пенсионерите“ и спрете да се преструвате", каза от своя страна Асен Василев. 

От своя страна депутатът от ПГ на ГЕРБ - СДС Илияна Жекова заяви, че не вижда механизъм за определяне на МРЗ. 

"Къде е този механизъм? Защото, когато прочетем предложенията за промени в Кодекса на труда, виждаме критериите, които трябва да бъдат отчитани, а не виждаме правилото". 

Мартин Димитров от ДБ заяви, че днес се наблюдава допълнителна концентрация на власт. По думите му промените в законопроекта предвиждат правителството да определя минималната работна заплата (МРЗ) по свое усмотрение, без да е заложена конкретна формула.

Айтен Сабри от ДПС посочи, че размерът на МРЗ не трябва да бъде определян нито произволно, нито чрез непрозрачно административно усмотрение. Според нея е необходим ясен и предвидим механизъм.

Цончо Ганев от "Възраждане“ заяви, че с предлаганите промени МРЗ се намалява поне с 36 лева, или с 18 евро, тъй като според него заложеният в механизма размер в бюджета, който в момента се изготвя и предстои да бъде съгласуван с Брюксел, е 672 евро.