Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Скъпи приятели, днес жената, с която съм живял 59 години, навърши своите 82. Когато се запознахме, никой от нас не е подозирал, че е възможно това да продължи толкова дълго. Преживяхме всичко, което е възможно да се случи в този живот. Надявам се да преживеем и неща, които още не са се случвали и те да бъдат хубави. Както винаги на 18 юли, рожденият й ден, аз й пиша писмо във вид на стихотворение. Днес написах това... Това са първите думи в поста на ненадминатия майстор на словото Недялко Йорданов. 

Красивото е, че не говори за нейното рождение, а за времето йм прекарано заедно:

59 на Ивана

Искам те вечно усмихната... Хич не те искам нацупена.

Толкова стара любов... С толкова ярост откупена.

Боже, какво не се случи... Боже, какво изтърпяхме.

Петдесет и девет години... Заедно изживяхме.

Нека поне още десет... Или май, че е длъжко...

Моето старо момиче... Мойто момиче мъжко...

Ще издържим, няма начин... Дръж се за мене само.

Аз отговарям... За темпото... Винаги рамо до рамо.

Петдесет и девет... И сякаш едни и същи.

Заедно двама на работа.... А след работа – вкъщи.

Скука ще каже някой... Ще го дефинира научно.

Ама нека признаеш – никак не беше скучно.

Толкова светли победи... Толкова зли поражения.

Кратки почивки... И сладки... И после нови сражения.

И за това ти предлагам... Дай ми една усмивка...

Хайде нека опитаме – предпоследна почивка.

Влизаме двама в морето... Отдавна не се страхуваш.

Преди колко години аз те научих да плуваш...

И да започнем отново... Моренце добро, помогни ни...

ако щеш десет и повече дай си ни още години.