Неефиктивност в болничната система: Над 400 млн. лв. в УМБАЛ и МБАЛ могат да се оптимизират

Изследването на техническата ефективност на двете групи избрани за анализ болници – университетските и големите държавни многопрофилни болници, показва, че резултатите на част от тях могат да се оптимизират значително. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

УМБАЛ и МБАЛ са с основополагаща роля в болничната система – малки промени в начина на тяхното управление и функциониране имат много значим ефект. Анализът на ИПИ разкрива средна загуба на ефективност, представена като дял от разходите на изследваните болници, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това , означава, че през 2024 г. ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) би могъл потенциално да се използва по-добре.

Измерението на неефективността не е само финансово, а се състои и в непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а 20-те държавни МБАЛ – съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.

Функционирането дори при модел на финансиране, който насърчава преминаването на все по-голям брой пациенти през болниците (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати – някои се справят по-добре от други, информират от института. Оптимизирането на дейността е само първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока плащане за качество и за ефекти (outcomes), а там, където това не е възможно – плащането за преминал болен да е на основа на по-съвременен и адекватен модел. Част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас, информира ИПИ.

В анализа са включени 17 университетски държавни болници, сред които УМБАЛСМ "Н.И. ПИРОГОВ", УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, УМБАЛ "Св. Георги" и други. Втората категория болници, които са анализирани отделно, са 20 от най-големите държавни многопрофилни болници (МБАЛ)

Общите приходи и разходи и за двете категории болници са сходни, като общите приходи надвишават общите разходи с малко през 2024 г. и в двете групи. Годишните разходи на УМБАЛ са в размер на 1,8 млрд. лв. през 2024 г., а на МБАЛ – 580 млн. лв. (от общо 3,8 млрд. лв. разходи за болнична помощ в България за 2024 г.). С други думи само тези две категории от общо 37 лечебни заведения извършват над 64% от всички разходи в системата.

Това показва централното значение на тези две категории болници за системата.

Четири университетски болници са били на загуба през 2024 г. – това са "Александровска“, "Света Екатерина“, НКБ и "Лозенец“ (чиято загуба е над 23 млн. лв. за 2024 година). Най-голяма е била печалбата на "Св. Георги“ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лв. за годината.

От многопрофилните болници само две са били на загуба, но тя е съвсем малка по размер. Общият размер на задълженията на всички анализирани УМБАЛ приближава 450 млн. лв., а на МБАЛ – 131 млн. лв. Най-задлъжнелите болници (като съотношение между задължения и приходи) в първата категория са "Лозенец“, "Александровска“ и "НКБ“, във втората – многопрофилните болници в Ловеч, Ямбол и Враца.

Структурата на разходите се различава значително за двете категории болници – и в двете групи най-голям е делът на разходите за персонал – съответно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ. Най-голяма е разликата при разходите за лекарства и медицински изделия – докато при УМБАЛ те са 37% от общите разходи, в МБАЛ са едва 14%. Обяснение може да се търси при лечение на онкологични заболявания в болнични условия, което се извършва основно в университетските болници и комплексните онкологични центрове, не толкова в областните многопрофилни болници.