Макар цар Самуил да е един от най-трагичните и ярки владетели в българската средновековна история, автентичният му физически образ остава обвита в мистерия векове наред. Тъй като от епохата на Първото българско царство (X–XI век) няма запазени стенописи или ктиторски портрети, представата ни за владетеля разчита предимно на по-късни византийски и славянски ръкописи като Манасиевата хроника и Мадридския препис на Йоан Скилица. Тези миниатюри обаче отразяват не толкова реалните му черти, колкото драматичните събития около битката при Беласица и неговия трагичен край. Единствено съвременната антропология и научната възстановка по открития му череп ни дават възможност да се доближим до истинското лице на българския цар.

Най-популярният запазен образ на цар Самуил е в Манасиевата хроника (български ръкопис от XIV в.)

Манасиевата хроника е най-известният славянски ръкопис (български превод от времето на цар Иван Александър), който се съхранява във Ватиканската библиотека. В него има няколко миниатюри с образа на цар Самуил:

Битката при Беласица (1014 г.): Изобразена е битката между българските и византийските войски.

Ослепяването на Самуиловите войници: Потресаваща сцена, в която император Василий II Българоубиец заповядва осакатяването на 15 000 Самуилови войници.

Смъртта на цар Самуил, където той е представен с царски одежди и корона, легнал на смъртно ложе, поразен от гледката на завръщащите се ослепени войници.

Мадридският препис на Йоан Скилица (ръкопис от XII в.)

Ръкописът се пази в Националната библиотека в Мадрид и съдържа 574 цветни миниатюри. Това е най-богатият византийски визуален източник за епохата. В него цар Самуил е изобразен в няколко епизода:

цар Самуил като владетел и пълководец: Изобразен с царска туника, наметало и корона на кон или на трон по време на военни съвещания и битки.

Сватбата на дъщеря му Мирослава: Миниатюра, изобразяваща сватбата на Самуиловата дъщеря с византийския благородник Ашот Траханиот.

Трагедията след Беласица: Отново е пресъздаден моментът с ослепените войници и последвалата кончина на царя в Преспа.

Хроника на Скилица-Кедрин и други византийски хроники.

В по-късни илюстрирани преписи цар Самуил често присъства във византийската иконография като типизиран образ на чужд владетел (с традиционни владетелски инсигнии – корона, царски одежди и скиптър).

В нито една запазена църква от X–XI век (в Преспа, Охрид или Воден) няма съхранен ктиторски портрет на цар Самуил, но образът му се появява в стенописите на българските манастири и църкви едва през Възраждането, в творби на зографи като Захарий Зограф. Ликът на българския владетел е представен в Рилския и Зографския манастири.

Как наистина е изглеждал цар Самуил?

Единствената реална възможност да разберем как е изглеждал владетелят физически (а не през погледа на средновековен зограф или миниатюрист ) дава пластичната реконструкция по черепа му, направена от проф. Йордан Йорданови екип антрополози след откриването на гроба му от проф. Муцопулос през 1965 г.