Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Предложението за преместване на Паметника на Съветската армия в Пловдив (Альоша) в Музея на социалистическото изкуство е преди всичко един морален акт, чрез който ние да уважим историята на България – да уважим това, че този период, от 1944 до 1947 година, България е окупирана, а българският народ преживява много страдания и унижения. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ Владимир Славенски – общински съветник от ДСБ в Пловдив.

По думите му протестите срещу преместването на паметника са обагрени с една историческа преценка, пречупена през призмата на комунистическата историография и руската пропаганда, която повлиява изключително много на възприятията на немалка част от българския народ. "Нашето предложение за преместване, внесено от общински съветници от ПП-ДБ, също така върви с още едно предложение, което направиха колегите от "Има такъв народ“ – да има референдум. Тези две решения бяха пакетирани от Правна комисия в Общинския съвет и бяха изпратени за становища и анализи от ресорни заместник-кметове и от администрацията на общината. И когато се получат тези становища ние ще може да престъпим към гласуване в залата.“  

Според Веселина Александрова – общински съветник в Пловдив от "Да, България“, внесеното предложение от името на ПП-ДБ, в състава на която влиза и "Да, България", за преместване на паметника е прибързано, а прибързаните и агресивни действия предизвикват съответна агресия. По думите й  има единомислие в групата на партии в ПП-ДБ, че трябва да се преобразува това пространство, като същевременно се съхрани паметта за историческата грешка за следващите поколения. "Да, България“ има своята позиция, в която фокусът ни е върху две важни решения, които трябва да вземем в Пловдив. Първото е да се проведе една широка и достатъчно дълга информационна кампания за онзи период от историята ни, която да и базирана само и единствено на документи и факти, и да се проведем конкурс за идеен проект за артистична намеса на това пространство,“ поясни още тя.

"България трябва да научи истинската си история, базирани на факти и документи, а не на легенди. И едва тогава можем да взимаме решения за този монумент на Стокхолмския синдром. Важният въпрос е не дали ще се махне или не този монумент, а знаем ли какво стои над главите ни, знаем ли, че това е паметник на окупационна армия. И не, не знаем, защото не ни е преподавано в часовете по история. Тук е нужен процес. Затова нека първо да научим фактите от историческите документи, които не ги знаем, не са ни преподавани в часовете по история, а през това време да работят артистите,“ смята още Веселина Александрова.

Владимир Славенски  разказа още, че паметникът е поставен в един много специфичен пловдивски контекст – на мястото на състоялата се кървава стачка на тютюноработниците срещу въвеждането на комунистическите нрави на управление в тютюневите складове. "Паметникът е поставен назидателно. И той е не само се извисява по-високо, но и много по-голям от другите паметници в Пловдив.“