Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора. Проектът, който започва, се финансира от "Welcome trust" - най-голямата благотворителна кампания за медицински дейности. 25 години, след обявяването на първите резултати от най-големия проект в историята на биомедицината - "Човешки геном", започва "Човешкият синтетичен геном", това съвсем не е случайно", каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

По думите ѝ целите на проекта са няколко.

"Първата е да получим много повече познания за това как работи ДНК и второто - да отворим вратата към нови терапевтични подходи в медицината. Другата цел е да бъдат синтезирани все по-големи и по-големи блокове ДНК, като идеята е в края на проекта, който е планиран за 5 години, но най-вероятно ще продължи доста по-дълго, да бъде създадена синтетична човешка хромозома, съдържаща около 2% от генетичната информация от човека", допълни проф. Александрова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Тя поясни, че още преди 60 години започват първите опити за синтез на ДНК.

"От началото на този век познанията и с опита, който натрупа науката, 2002 година беше синтезиран вирус - вирусът, който е предизвикал испанската чума. Неговият геном е много малък, около 10 500 нуклеотида. Впоследствие беше синтезиран геномът на ешерихия коли, заговори се за минимален бактериален геном. В момента също правим някои неща, генното редактиране, например. Но това, което правим, са много малко и ограничени промени, и то във вече съществуващи ДНК молекули, докато синтезът е предизвикателство", подчерта вирусологът.

А паралелно с проекта ще върви и социална програма.

"Тя ще е за онези морални проблеми и питания, които биха могли да съпътстват цялата тази работа. Този проект е изправен пред много сериозни предизвикателства. Има включени вирусни последователности, всеки ген си има своите контролни области. Какви са страховете? Това е проблем, с който така или иначе сме се сблъсквали - дизайнерските бебета. Това е нещо, което не би трябвало да бъде допустимо", коментира още проф. Радостина Александрова.

Гостът припомни, че 20 век бе определен като "Векът на атома".

"Той даде много неща на света, дори атомната енергия, която може да бъде използвана и за добро, и за лошо. Но даде и много други неща с научаването на химичните и физичните свойства на елементите. Може би 21 век ще бъде векът на ДНК. За момента цената също е едно предизвикателство пред проекта "Синтетичен геном". "Welcome trust" за момента инвестира 10 млн. паунда, но най-вероятно тази сума няма да бъде достатъчна, ще има нужда от повече пари. Всеки иска да си отговори на въпроса как сме създадени, как работим", добави вирусологът пред 

Проф. Александрова каза още, че в малката ДНК в митохондриите се крият причините за ужасяващи заболявания, водещи до много сериозни човешки недъзи.

"В следващите години раковите заболявания ще отстъпят и дори да не сме в състояние да ги лекуваме, ще бъдем в състояние да ги контролираме", смята специалистът.