Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Хората се страхуват да отидат на преглед и се получава усложнение на основното им заболяване. От 3 до 12% от прекаралите COVID-19 след това имат и сериозни сърдечни усложнения. Мерките са лежерни, трябва по-сериозен контрол. Мнението изрази проф. Генчо Начев пред "Монитор".

Аз мисля, че трябваше да са много по-строги мерките и най-вече санкциите за контрол на тези мерки. У нас като цяло са доста лежерни ограниченията - сякаш с един зелен сертификат ще обърнем планетата едва ли не. Виждате какво правят хората на Запад - въвеждат задължително ваксиниране, а на места започнаха да намаляват срока на валидността на сертификата след ваксинация.

Тук като влезеш в заведение, те питат дали имаш сертификат и ти казваш "да, имам", показваш телефона и никой не гледа дали е твой този сертификат и дали е на твое име, не ти иска лична карта да се провери дали си ти. В една съседна Гърция този контрол е много по-строг. Освен това виждам как много хора се разхождат без маски в затворени помещения, не се спазва и физическата дистанция. Въобще не се спазват въведените мерки. Те са правилни, но са лежерни, трябваше да са много по-сериозни. Трябва да се знае, че тези, които говорят срещу ваксинацията и мерките, те заплашват националната сигурност на страната. Това трябва да се знае! Категоричен е кардиологът проф. Генчо Начев.

Негативното е, че няма еднакъв достъп за всички за високоспециализираните дейности в страната. Тези дейности са концентрирани в 3-4 града - София, Пловдив, Варна, Бургас и донякъде Русе и Плевен. Проблемът е, че за високоспециализирана дейност хората трябва да се обаждат и да търсят връзки, за да ги получат.

Иначе разполагаме с качествени лекари. Самият факт, че те отиват в чужбина и се реализират добре, е показателен. Но у нас имаме недостиг на лекари. Има недостиг не само на лекари, но и на медицински сестри. Сега по модерно му се наричат специалисти по здравни грижи. Самият факт, че се въведе термин специалист по здравни грижи, вместо да се въведе терминът милосърдна сестра, както трябва да е, значи се прави формално. 

Никой не ги е учил как да се отнесат милосърдно към болния. За тази работа не трябват пари, а възпитание. Като я попиташ една сестра за пациента от трета стая на второто легло, тя трябва да знае има ли синове, дъщери, женен ли, жена му умряла ли е, разведен ли е. Ако не знае, значи не е за тук. Трябва да знае всичко, да чувства болния като близък човек. Аз имам такива сестри, които, когато пациентът дойде на контролен, търси тях, защото я чувства като близка, има й доверие и може да сподели всичко с нея. По същия начин е и с лекарите – трябва да има доверие. Когато получиш доверието на един болен, това е 50% от лечението му, казва проф. Начев.