Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На 3 март със Санстефанския предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя се слага край на Руско-турската война. "На 3 март 1878 година се подписва мирен договор между две империи, в който договор България не участва, на тази дата все още няма българска държава и нация“, това е един от аргументите, който проф. Георги Каприев – преподавател в Софийския университет в Катедра "История на философията“,  изтъкна в подкрепа на тезата си за това, че 3 март не става за национален празник на България в ефира на Радио "Фокус“. "За национален празник трябва да е нещо, където е станало нещо изключително възлово за историята на тази държава и нация, и изцяло е негова заслуга позитивното събитие, което е произведено.“  

Според проф. Каприев, на 3 март са положени предусловията за създаването на българската държава. "3 март е важна дата, важна е за предисторията на България, но тя не е част от историята на България. Ако четете финала на 3 член на Санстефанския мирен договор, там се казва следното: Когато се очертаят границите между Турция и Сърбия, тогава ще бъде поканен и български представител. Тази бъдеща тогава България става настояща България през 1879 година.“  Той добави, че "това е поредната Руско-турска война от XIX век, която се води за борби за територии, за влияние – нормална имперска политика през този век, в която Русия успява изтласка Османската империя“.  

Според проф. Каприев, 6 септември и 22 септември са двете достойни дати, показващи мощен политически характер и воля, които могат да бъдат избрани за национален празник на България.