Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Проф. Иван Илчев: Учебните програми са излишно подробни и спъват учениците като букаи | ||||||
| ||||||
Тази седмица се проведе кръгла маса на тема "Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) под патронажа на президента Румен Радев. Модератор на събитието беше проф. Иван Илчев – историк, професор в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ и негов ректор в два последователни мандата в периода 2007-2015 г. Той е мой гост. Здравейте, професоре. Здравейте. Проф. Илчев, какви бяха основните послания от събитието? Трудно ми е да кажа дотолкова, доколкото това е не зная коя подред конференция с подобна тематика, в която участвам и чиято основна цел, разбира се, винаги е била да накара българина да придобие самочувствие, не лъжливо, напомпано на патриотарска основа самочувствие, а едно нормално самочувствие, което да му позволи да се чувства свободно, уверено в европейското настояще на страната ни. Какви са вашите оценки за учебните програми днес в училищата? Учебните програми, не само днес, те по принцип още от Освобождението на България досега, изразяват намеренията на държавата как да моделира желанието и да моделира съзнанието на учениците. В някои случаи това е положително, в други – не толкова. Лошото е, че в повечето случаи тези учебни програми, да не кажа, че почти във всички, се формират в рамките на една бюрократична структура, каквато е МОН, като с думата "бюрократична“ не искам да изразя негативизъм, по-скоро да кажа, че това е една структура, която е изградена и има свои собствени закони, има йерархия вътре в нея – и това е нормално за всички управленски структури. Но за съжаление, тези структури като правило не приемат съвети, идващи извън тях, а се стараят да развиват концепции и становища, които са родени в самите структури. Програмите са излишно подробни, бих казал, излишно точно формулирани, те не позволяват свобода като правило на авторите на текстовете и вместо да им дават възможност за полет, към който полет да присъединят учениците, те ги спъват като букаи. Защо според вас се получава това? Ами аз вече го казах – от прекомерния стремеж на държавата да контролира всичко. Това пролича, между другото, и в изказването на президента Радев, който през цялото време говореше с упоение за държавата като за някакъв организъм, който съществува сам за себе си, встрани от хората, нещо като – не знам доколко го е чел, разбира се, президентът, труда на английския философ Томас Хобс "Левиатан“, писан през ХVІІ век, в който той именно така говори за държавата, като за едно същество, което е отделено от поданиците. Но там в третата част на тази книга, която е изключително интересна е и е преведена на български, третата част се казва "Кралството на тъмнината“ и има предвид държавата, която казва той, не е нищо друго, освен "заговор на измамници да се сдобият с владение над хората в сегашния свят в опит чрез тъмни и погрешни доктрини да изгасят в тях светлината“. А това, което ние опитваме, разбира се, е да държим светлината, пламъка, светлика буден за децата от училището. Професоре, в тази връзка беше поставен и въпроса на кръглата маса за това учебното съдържание да не се използва за политически цели. Смятате ли, че това се прилага? Това е едно основно изискване, пак ще повторя, от Освобождението насам, което на практика никога не е прилагало. Винаги под една или друга форма властимащите са опитвали да нагодят съдържанието според техните тактически и стратегически цели. И мисля, че морален дълг на авторите на текстовете е да не се подчиняват на подобни намерения и стремежи. Президентът Румен Радев заяви, че трябва да се промени закона, който сега позволява учителите да избират от неограничен брой учебници по предмет. Вие на какво мнение сте? Аз го изказах още в самото начало, даже преди той да го направи в предложението си. Бях дочул, че има такива неща и бях казал, че това ще ни върне към периода след 9 септември 1944 г., когато беше разрешена само една истина. Моят колега проф. Веселин Янчев, който е ръководител на Катедрата по история на България в Софийския университет в Историческия факултет каза, че обикновено всички насилствени режими започват с това да наложат едно виждане за историята, за проблемите и т.н. и след това го развиват до висоти, които ние добре познаваме. Да разбирам, че това противоречи на демокрацията. Това напълно противоречи на идеята за демокрация и не може да се използва като аргумент това, че държавата, видите ли, осигурявала безплатни учебници, т.е. финансира ги с обществени финанси, и затова има право да налага какво да се пише, или по-скоро какво да не се пише в тях. Аз бих казал, че е по-добре да се намери друг вариант за финансиране на образованието, а не безплатните учебници, друг вариант за финансиране на родителите на учениците. Какви например могат да бъдат вариантите? Има 1 милион – както се дават стипендии за това. Вижте сега, това чак толкова не облекчава родителското тяло това, че трябва да купуват учебници през септември месец. Не е чак такава тежка финансова тегоба и винаги може да бъде предложен начин родителите да бъдат компенсирани по друг начин, но да се остави свободата. Говоря не само за историята, говорим и за учебниците по литература – да се остави свободата да се избира кои автори да се представят, как да се представят, кои техни произведения да се цитират и т.н. А що се отнася до количеството, според вас съотношението на часовете – може ли да се промени нещо там или програмата е добра сега? Като разбира се, беше отбелязано, че часовете по роден език в случая български език и литература са най-много у нас в целия Европейския съюз. Вижте сега, сега говорите с един бивш управленец като мен, който все пак години наред е управлявал първо факултет, после университет – часовете никога по нито една дисциплина според преподаващите в тях не достигат. Това е твърдото становище на всички колеги, независимо от това дали предават астрономия, български език, математика, история и т.н. Винаги се е водела една борба, ожесточена борба за повече часове. Върху какво се обединихте в края на това събитие? Имаше ли обединение спрямо всички гости и участващи? Това около което се обединихме, е, че одобрихме намерението на министерството в момента, като не забравяме, че избори има само след три дни, но се надяваме, че грижата за националното самочувствие на българина е грижа, която преминава през дейността на всички Министерства на образованието, независимо от това кой е спечелил изборите. Така че около това се обединихме и мисля, че имаше консенсус, че не трябва да се върви към учебници или един единствен учебник по различните дисциплини, които се преподават в училище. Като правило всички изказващи се изразиха своите дълбоки съмнения по повод на това предложение. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
