Проф. Масларов: Пациентите с транзиторната исхемична атака ще бъдат отделени в отделна клинична пътека

Благодарение на усилията на Българското дружество по неврология и в рамките на Плана за мозъчно здраве в рамките на Наредба 9 на Министерство на здравеопазването като диагноза бе приета транзиторната исхемична атака и бе одобрена като бъдеща пътека 269. Това каза проф. Димитър Масларов – съосновател на Фондация "Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към І УМБАЛ "Св. Йоан Кръстител“ в София, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС. 

Тази новина касае не само невролозите, но най-вече хората, които са под риск от развитие на мозъчен инсулт. "Ние ще можем да направим тяхното изследване, диагностика и препоръчително лечение в рамките на един кратък болничен престой така, че да не се стига до развитие на мозъчен инсулт“, обясни проф. Масларов.

Симптомите на транзиторната исхемична атака са слабост в ръка, крак, затруднения в говора, лицева асиметрия, нарушения в равновесието, силно главоболие, което продължава от няколко секунди до няколко минути. Те се появяват стереотипно в рамките на няколко часа или няколко денонощия. "Това означава, че в съда, който кръвоснабдява съответния мозъчен регион, има някакви проблеми, най-често това е плака. Важно е човекът, който се намира под риск, да бъде изследван, да бъде оценено неговото състояние и да бъде насочен към съответното терапевтично лечение или към интервенционално лечение така, че да не получи инсулт. Сега ще има възможност тези пациенти да бъдат отделени в отделна клинична пътека, а не да ги кръщаваме "мозъчен инсулт“, поясни проф. Масларов.

И до момента в рамките на клиничните пътеки има лечение на пациенти с остър мозъчен инсулт консервативно, активно и след това с рехабилитация. Континуитетът на мозъчното здраве в рамките на мозъчно-съдовите заболявания изисква първична профилактика, лечение на острия инсулт, профилактика на усложненията, рехабилитация и връщане на човек към нормален начин на живот, обясни специалистът. За да се случи това, преди две години Българското дружество по неврология внесе в Министерство на здравеопазването Националния план за борба с инсулта. Този план обаче се нуждае от актуализиране.

"Намерението ни е през тази година да внесем един обогатен и разширен план, който да включва както вече постигнатото по отношение на транзиторните исхемични атаки, и на други фактори, свързани с мозъчно-съдовите заболявания, така, че да бъдем в крак с плана на Европа, който цели до 2030 г. да има намаляване броя на инсултите в глобален мащаб с 10%. Надявам се през 2026 г. с помощта на институциите – Министерство на здравеопазването и НЗОК, Българското дружество по неврология да извоюва диверсифицирането на пациентите в групите "Остър мозъчен инсулт“, "Мозъчен инсулт в развитие“, "Влошена съдово-мозъчна недостатъчност“ и "Транзиторно-исхемична атака“. Това вече ще постави статистиката в рамките на нормалните девиации и ще ни постави в истинската ситуация, в която се намираме“, обясни проф. Масларов.