Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

В един такъв социално-криминален сложен феномен, сложен човешки аспект, като убийството на родител и въобще убийството, се намесват много фактори. Не можем да кажем, че само защото сме носители на агресивния нагон чисто биологично, затова се стига до убийство.

Винаги в един такъв случай има причина, има следствие, има повод, има ситуация, в която се случва, и участници в това престъпление. Всички тези детайли се изследват много обстоятелствено, за да се стигне до крайния резултат и да се знае защо е извършено това престъпление. Защото единствено и само ако знаем механизмите и причините, които водят до такъв тип поведение, ние можем да водим борба с тези явления.

Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова по повод поредния случай на убийство, където син убива майка си с нож.

"Нашето общество има лошо отношение и сигматизира и възрастните, и хората с увреждания, и изобщо хората в неравностойно положение. Нашето общество има изключително много болежки и проблеми и това дава отражение и върху отношението ни към възрастните, към хората с увреждания, към децата. Мога да кажа с голяма болка, че ние сме нетолерантно общество".

По думите й остаряването и старостта в България се превръща в едно многофакторено обосновано явление. Примерът с къщи на ужасите е стряскащ, но една от причините за съществуването им, е, че няма достатъчна държавна грижа, която да подпомогне семействата в отглеждане на възрастните хора. "А в цивилизованите общества държавата като структура изключително много подпомага семействата в грижата за възрастните хора, както и  хората, които по някакъв начин са в неравностойно положение. У нас възрастните хора в големия си процент са много бедни и не могат да с позволят ред неща. Липсва адекватна здравна грижа за тях, липсва инфраструктура. Липсват толкова много неща, които биха направили живота на възрастните хора приятен. И затова остаряването в България е проблем". 

Един от проблемите с тези домове за възрастни хора, които констатира д-р Гълъбова, базирайки се на репортажите от медиите, е че много често близките не са посещавали местата, на които настаняват родители и близки, за да ги видят на живо.

"В тази ситуация вина и наказателна отговорност трябва да понесат собствениците, които са държали подобни заведения, тези, които пряко са извършвали насилствените действия, но и моралната отговорност на близките никак не е малка", каза тя и добави, че има много случаи от практиката й, когато близките не желаят да приемат своите възрастни роднини след лечебните процедури в болницата.

"Трябва да имаме предвид, че когато става за гледане на възрастни хора, ако не са на легло, на 5 души трябва поне един човек на смяна. Ако са на легло, един човек може да гледа най-много 2 души. Т.е. ако имаме 10 души на легло, трябва да имаме поне 5 болногледачи на смяна, което означава, че трябва да имаме 25 души болногледачи. Трябва да имаме поне 4 медицински сестри, поне един лекар. Трябва да са наясно хората, че това е една много скъпа услуга. Защото гледането на възрастни и на болни хора, даже и без да са болни, достатъчно е да са възрастни, да са по-трудно подвижни, е изключително психическо натоварване. И не става като задължена персонала минимална заплата", заключи д-р Гълъбова.