Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Нели Лесер е сред успешните българи, реализирали се зад граница. Тя успява да сбъдне американската мечта и днес е сред търсените психолози и терапевти в Маями. Сред клиентите й са топмодели на "Виктория Сикретс“, както и някои от най-влиятелните бизнесмени в САЩ.

Вече изградила успешна кариера като бизнес анализатор, на 46 години тя взема решение да промени изцяло професионалния си път и да последва мечтата си – да помага на хората да се справят с душевните си трудности, разказва NOVA. Завършва психология и започва професионална практика, а по-късно става професор, кандидат на докторските науки по семейна психология и преподавател в университет в Маями.

Всяко лято Нели се връща в родната си Варна, за да се срещне с близките си и с пациентите си в България. Именно тук тя все по-ясно забелязва нарастващата тревожност сред хората – проблем, който според нея често остава без необходимото внимание и подкрепа.

"Виждам, че българинът все повече някак си се свива като идентичност. Вече много малко хора се наслаждават на живота и наистина живеят в лекота. Като в режим на оцеляване, отколкото в режим на създаване", коментира Нели Лесер.

"В Америка хората нямат проблем да потърсят помощ. Те си имат в графика да отидат на психолог, терапевт веднъж в седмицата. Това е като част от живота им, както в България ходят хората на маникюр и педикюр примерно. В България виждам, че има като едно вътрешно съпротивление, че ако отида или потърся помощ, значи с мен нещо не е наред или съм луд - това все още е като стигма все още в обществото", споделя тя.

Ако в България Нели определя тревожността като един от най-сериозните проблеми, които наблюдава, то отвъд Океана на преден план излиза самотата – проблем, който в САЩ вече е определян и като епидемия.

"Самотни хора, въпреки че са с хиляди приятели, фактически нямат с кого да бъдат истински, да бъдат истински уязвими. Това води разбира се до изолация, до много проблеми и тревожността нараства, депресиите нарастват, човек чувства все едно губи смисъл за живота. И една празнота. Всеки в Америка е самостоятелен и самодостатъчен, те нямат нужда да бъдат заедно. И от тук нататък те са много по-склонни да не правят компромиси", казва още експертът.

Сред клиентите й има и редица популярни личности като топ модели, милионери, хора с власт и влияние.

"Външният им живот може много да се различава от живота на нормален средностатистически човек. Но всъщност те имат същите психологически проблеми - страх от самота, страх от предателство, страх, че ако спрат да бъдат толкова влиятелни или толкова красиви, тогава какво ще стане с тях. Те свързват това, което постигат, или външното с тяхната идентичност. Когато има такова отъждествяване с външното - с пари, с красота, когато търсим и черпим стойност от там, това винаги пропада", споделя тя.

"Защото в един момент и младостта си тръгва, и парите могат да се изгубят. При богатите хора виждам и още един слой в психиката. Те имат и този страх “толкова много хора са около мен, на кого мога да се доверя, кой истински ще ме подкрепи, ако нещо се случи с мен или просто всички искат само нещо от мен", т.е. едно вътрешно дълбоко съмнение", разказва още психологът.

На фокус в кариерата й винаги са били и децата

Нели работи с проблемни тийнейджъри, младежи, зависими от субстанции и такива, проявяващи агресия. Така открива много сходства между учениците у нас и тези в Америка.

"Един от най-страшните случаи в Америка е от Тексас. Едно момче, което взима оръжие и убива 19-20 учители и деца, това беше една голяма трагедия. Мащабът и формата са различни в САЩ, но в България има същата криза според мен. Просто, тъй като няма такъв лесен достъп до оръжие, по друг начин се проявява тази агресия. Чрез насилие в училище, чрез унижение. Първо идва от семейната среда - какво те са видели, каква травма са преживели, на какво насилие може би са били свидетели или самите деца са преживели. Също може би от изолация и чувство, че не са разбрани, не са обичани заради това, което са", посочва психологът.

"Тогава има два начина да се реагира. Единият е когато влезем в група и най-накрая чувстваме усещането за принадлежност и си готов да направиш това, което групата изисква от теб, за да получа това усещане за признание. Другият начин - когато няма група и си изолиран от всички може да се самонараниш. Аз работя с такива деца, които си режат вените, има опити много за самоубийства. Или решават, че ще вземат оръжие и ще наранят някой друг", разказва още тя.

Според нея най-често причината се крие в интернет

Българката обяснява, че психиката трудно прави разграничение между преживяното на екрана и реалността, затова съзнанието може да възприеме видяното онлайн така, сякаш се случва в настоящия момент.

"Фронталните дялове в мозъка още не са развити и детето няма правилна преценка и за рисковете и за последствията. Няма границата за това къде е реалното и къде е нереалното, къде е играта. Това трябва да се хване съвсем в ранни стадий, защото има сигнали. Има сигнали, че емпатията намалява, има сигнали, че започва някаква проява на жестокост или че детето не се справя в училище, или влиза в други зависимости, за да притъпи нещо, да успокои себе си", казва тя.

"За съжаление много родители те все са заети, не обръщат внимание. Те казват, че това е детска работа, ще мине и не взимат мерки. Това е страшното, затова казвам, че децата са отражение на нас, на обществото", споделя Нели Лесер.