Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"Локалите" е абсолютно възможно да бъдат герои на сюжети, сходни на този със сина, убил с нож майка си в Сливен. Това каза Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт към Фондация Асоциация "Анимус", в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

"Ако оцелеят до тези години, ако преобразователната система ни ги обхване по-рано с форма на мерки, която да ги принуди да направят промяна в поведението си. Социалните норми, правилата и законодателството, общественият натиск е по-вероятно да окажат натиск на един човек и той да се промени към по-добро, отколкото сам да стигне до тази промяна", добави тя.

"Натискът от обществото и институциите не е достатъчен, защото действията на институциите са бавни и противоречиви. Това обърква младите хора и те не могат да разберат ефекта от обществения натиск и могат да продължат с това поведение твърде дълго, докато то придобие още по-големи размери на риск за обществото.

Санкциите са наложени адекватно, но много рядко се стига до възмездие", смята психологът.

Средно месечно във Фондация Асоциация "Анимус" работят по 200 случая на деца, жертви на различни форми на злоупотреба. Най-често са децата, жертви на домашно и сексуално насилие.

"Това е много скрита форма на насилие над деца. Децата много трудно говорят за това", коментира тя.

В момента стартира работа група за нов закон за детското правосъдие. Очаква се той да окаже благоприятен ефект, защото законодателството в това отношение е остаряло.

Тя обясни, че в консултативния център, където срещите са лични, има много малко заявени случаи на родители, които са подали сигнал, че са обект на насилие от децата си. Това е така, тъй като родителите изпитват срам от случващото се.

"Едно момче, израснало в семейство, в което бащата е малтретирал майката, в по-късен етап започва да малтретира майка си и дори собствената си партньорка. Това е класическият начин за предаване на домашното насилие", обясни психологът.

"Много често синовете, когато са се върнали при майките си, имат разочарования, че не са постигнали независим, самостоятелен живот — да работят, да имат семейство. Понякога всичко се е провалило и когато се върнат при майките си, те са в силни емоционални отношения с тях, бащата обикновено е починал и тогава насилието се случва, както в тези два случая", обясни тя.

"Когато родителите са били много толерантни и неглижиращи, и когато детето порасне и излезе в света навън, който не е толкова благосклонен към него, колкото семейството му, и не се справя с емоциите, които не е овладяло в по-ранния етап на живота си, си изкарва разочарованието на родителите", коментира психологът.