Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Българското правителство трябва да предприеме конкретни действия за гарантиране на сигурността на страната след атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море. Това коментира българският представител в Европейския парламент и лидер на ДСБ Радан Кънев в предаването "Утрото на Фокус“ по Радио ФОКУС с водещ Михаил Дюзев. По думите на госта реакцията на правителството в първите часове след инцидентите е била безотговорна, а България трябва да потърси подкрепа от европейските си партньори.

"Реакцията на нашето правителство беше несъстоятелна. Това мисля, вече е очевидно“, заяви Кънев по повод действията на българските власти след атаките в Черно море.

България трябва да потърси европейска подкрепа

Според евродепутата дебатът в Европейския парламент за ескалацията на руските атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море има значение най-вече за позицията, която България трябва да заеме. Той подчерта, че Европейският парламент няма правомощия в областта на външната политика и отбраната, но обсъждането е дало ясен сигнал за оценката на ситуацията в Европа.

"Много ясно се видя, че за Европа няма съмнение. Първо, че става дума за руски провокации, а второ, че те са насочени в две посоки“, посочи Кънев.

По думите му едната цел е свързана с глобалната продоволствена сигурност и доставките на храни, които са от ключово значение за много държави по света. Другата е свързана с опитите да се раздели общественото мнение и да се внесе несигурност в европейските общества.

"Големият политически сигнал не следва да бъде, че очакваме дебат в Европейския парламент да промени средата за сигурност, а е силен сигнал към българското правителство да предприеме необходимите действия, за да я промени“, заяви той.

Кънев обясни, че България трябва да поиска прилагането на член 32 от Договора за Европейския съюз, който предвижда консултации между държавите членки по въпросите на външната политика и сигурността. Според него България и Румъния, като най-пряко засегнати държави, трябва да обсъдят със съюзниците си конкретни мерки за повишаване на сигурността в Черноморския регион.

Евродепутатът посочи и възможността за активиране на клаузата за солидарност при терористична атака, предвидена в член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

"Това е текстът, по който, както чухме и вчера в пленарна зала на Европейския парламент, могат да бъдат поискани от съюзническите държави в Европа допълнителни способности за наблюдение, за прихващане, за патрулиране“, обясни той.

По думите му подобна подкрепа е необходима, тъй като България очевидно не разполага с достатъчно способности за реакция при подобни заплахи.

Радан Кънев коментира и необходимостта българските власти да установят произхода на дроновете, като подчерта, че събирането на доказателства не трябва да се превръща в условие за предприемане на мерки за защита.

"Доказателствата трябва да се събират, естествено, колкото повече конкретно разберем за тези дронове, толкова по-добре, но не може да казваш, ние ще защитим сигурността си, след като имаме доказателства, заплахата за сигурността ни не е под съмнение“, заяви евродепутатът.

Той допълни, че при потънали кораби може да не бъдат открити материални доказателства, но самият факт, че плавателните съдове са атакувани и има загинали, не подлежи на съмнение.

"Реакцията на такава заплаха не може да зависи от някакъв дълъг, бавен процес по изследване на доказателства“, подчерта Кънев.

Според него първоначалната позиция на правителството е била неправилна и впоследствие е претърпяла промяна. Той припомни изказванията срещу активирането на член 4 от Северноатлантическия договор и първоначалния отказ на България да се включи в европейската антидрон коалиция.

"Ако използваме по-силна дума, аз бих казал, че първоначалната реакция беше безотговорна, защото правителството носи цялата отговорност за сигурността на българските граждани и не може да подминава подобен род провокация“, заяви той.

Кънев изрази надежда, че българската позиция ще се промени и ще започне да отговаря на необходимостта от по-отговорно поведение.

Нашата сигурност е в съюзите, в които участваме

Евродепутатът коментира и обществената реакция срещу позицията на българското правителство по отношение на сигурността и войната на Русия в Украйна. Според него протестите са разбираема реакция на опасенията, че страната може да остане изолирана в рамките на европейската политика за сигурност.

"Защото нашата сила, нашата сигурност е в съюзите, в които участваме. И в момента, в който има много ясни европейски позиции, свързани с този тип руски заплахи, когато България не се включва в тези позиции, тя остава извън консенсуса на тези съюзи, които са единствената ни гаранция за сигурност“, посочи Кънев.

По думите му България трябва да реагира остро на всяко действие, което я поставя в изолация от партньорите ѝ в Европейския съюз и НАТО.

Протестите във Франция не означават край на републиката

В интервюто Радан Кънев коментира и протестите във Франция, като отбеляза, че те трябва да бъдат разглеждани в контекста на дългогодишните социални и икономически противоречия във френското общество.

"Така че не виждаме края на френската република, защото често пъти четем подобни коментари и заглавия, виждаме поредната криза, а и естествено виждаме натрупване на много феномени, характерни за френското общество“, заяви той.

Според Кънев радикалните протести са част от политическата култура на Франция, а натрупаното напрежение по социални, икономически и бюджетни въпроси е значително.

Той обърна внимание и на проблемите с интеграцията на част от френските граждани с мигрантски произход, като подчерта, че става дума за дългосрочен проблем, който не може да бъде обяснен единствено с миграционните процеси през последното десетилетие.

Кънев отхвърли и прякото сравнение между протестите във Франция и евентуално политическо или социално напрежение в България.

"Съвсем различни са социалните основи на този процес, който виждаме“, заключи той.