Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

По темата за членството на Република Северна Македония в ЕС да се мисли прагматично, без червени линии, особено на фона на това, че в чужбина не ни разбират проблема със Скопие. Тази теза развива Симеон Сакскобургготски в пространно интервю за "24 часа".

"Аз помня д-р Желю Желев, светла му памет, беше първият, който призна Република Македония тогава. Значи вече имаме много позитивен прецедент. Сега, в такъв момент за Европа, е наистина много важно да дадем ход на тези две държави. Така че трябва да се намери прагматичното", смята Саксгобургготски.

"Мисля, че в крайна сметка ще се намери решение, защото за Северна Македония и Албания е ключово да влязат в ЕС. Имат желанието и държат за това", казва той.

"Убеден съм, че ще се постигне. Но без такива гръмки изказвания и ултиматуми. Защото това са от 19-и век прийоми. А в 21-ия век, и вече в ЕС... Ролята на България например да помогне на тези две страни със своя опит, как да затворят преговорните глави за членство - това е толкова важна роля и ще остане в историята. Жалко е и от двете страни да има блокиране", коментира Сакскобургготски.

"Къде са интересите на България? И къде сме, ако погледнем географията и историята? Знаете ли, ще кажа нещо, което може би ще прозвучи неучтиво, но имам впечатлението, че в някои страни или среди на Запад - за хората Русия е Путин. С цялото ми уважение към президента Путин, Господ да му даде дълги години, ама Русия си е там и ще си остане. И е огромна страна, огромни ресурси. Сега, с извинение, да се путинизира Русия, не си струва. Толкова е... почти детинско като разсъждение".

"Същевременно и начинът, по който да се обсъждат - на четири, шест или колкото щете очи може да се разговаря, дори да има различни мнения или пък направо словесни сблъсъци, но то си остава в кръга на коалицията.

"Дали тройна, или повече, коалицията е точно това - поставят се едни цели, които коалицията иска да постигне. И оттам вече всеки отстъпва по малко или гледа да се договори. Това не е пазарлъци, както много хора си въобразяват и се опитват да дамгосат една коалиция. Навсякъде е така".

"И бустизиран, и всичко, което може. Вярвам в науката. Пък и логиката - като гледам хора, които толкова се съпротивляват или не вярват на здравните власти. Не знам. Хубаво, всеки има право, но във всичко това има и доза егоистичност. Дали ти харесва, или не - това е", изказва мнението си относно сблъсъка на настроенията в общество "против" и "за" ваксините.

"Лично съжалявам, става ми криво. Но ако теглим чертата - Португалия, която е с 80% ваксинирани, продължава да има много висок брой заразени. Не сме и най-, най, сигурно има и други страни, но в ЕС като че ли... Но недоверието е наша черта всъщност - към властта винаги да си имаш по едно наум, независимо коя е властта, кой я изпълнява или я държи. Вместо да си помислиш, че тия, които управляват, са за тебе, твои хора. А не някакви си демони. Аз съм потърпевш и зная какво е. Особено след това.

"Четох, че искат да въведат това за пенсионерите. Това е хубава инициатива. Насърчава, пък и си има възнаграждение в добрия смисъл на думата. И на практика е за обществото - за вас, за мен, за когото и да било".

"Всяко правителство си има вижданията, специалисти и експерти. Но някои мораториуми може да излязат скъпо, други може би пък да е точно удачната мярка", коментира предпазливо той замразяването на цените на тока от Народното събрание.

Бившият премиер говори и за това как осъди България в Страсбург.

"Нещо изцяло несправедливо, измислено, което 12 г. да ме тормози. Което е абсолютно против всякакви права и други приказки, които толкова лесно се вадят в някакъв момент. Но да кажат на човек, че не може 12 години и нещо вече да се разпорежда с имуществото си, е несправедливо. И дори в юридически смисъл също, защото един парламент не може да наложи на един индивид мораториум. А си остана 12 г., защото има винаги други приоритети".

"Не искат да ме оставят да си умра спокойно. Продължават да ме тормозят. 12 години не можеше ли да има инициатива и да отстрани този мораториум?!", признава той кое го мъчи най-много.

"Ние сме били по съвсем друг начин възпитавани, с принципи и какво ли не. 1946 г. ни конфискуваха всичко - Бога ми, това държавно ли беше, да си го конфискува държавата?! Само това, като постановка, е достатъчно всеки разумен човек да си каже - чакай, значи това е било частно. А не да се мъдрува, да се тълкува. Държавата да наема външни адвокати, на които да плаща милиони за тези дела, вместо да си ползват адвокатите в министерствата... Толкова ми е криво да ме тормозят по този начин. Не знам за какво, но това е", изповядва още Симеон Саксборугготски.