Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

"От това, което ние видяхме, няма такъв срок - до 2038 г. Има срок, който е 2030 г. – 1600 мегавата и 2035 г. – 1000 мегавата. След 2035 г. няма. Има огромно разминаване на практика. Затова хората са на улицата“, каза изпълнителният директор на ТЕЦ "Брикел“ Янилин Павлов.

"Искаме да се направи енергийна стратегия до 2050 г. Да бъде заложено поетапно, с алтернативи и умисъл. Специалисти да бъдат поканени на срещите, да им конструктивен диалог и всичко да е сложено на масата, а не някой под давлението на лобита от ЕК да каже, че така иска Европа и така правим“, допълни той. 

По думите му енергетиците са имали уверение от властта, че когато времето за териториалните планове, ще седнат заедно на масата и ще ги договорят.

"Ние сме страна членка ЕС и трябва да минем преход, но не сме готови. Преходът към нисковъглеродни емисии не значи затваряне на въглищните централи и спиране на работата на мините. Има ред проекти, които са подадени от наша страна и от тази на мините и всички централи. Казват, че тези пари не могат да бъдат пренасочени в такива проекти. Накрая излиза една таблица и виждаме ред централи с тези пари“, каза още шефът на ТЕЦ "Брикел“.

По думите му приходите в хазната от работата на енергийните дружества са 1,5 млрд. лв.

"Емисиите се плащат от самите централи. Единствената помощ, която държавата дава на централите е миксът, който е за регулирания пазар на населението, който възлиза от порядъка на 300-400 млн. лв. за година. Разликата в пазарната цена е тази, която се плаща на държавата. С тези 4 млрд. лв. каква е алтернативата, Денков защо не каже“, пита Янилин Павлов.