Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Доходите се създават в реалната икономика, включително и в производствената сфера, и проблемите там водят до недостатъчно нарастване на доходите и ръст на заплатите в България. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" икономическият съветник към БСК и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров.

Промишлените отрасли, индустриалните отрасли са в голяма степен два типа: структурни, такива без които всички останали производства не могат на вътрешно ниво, и такива, които са с експортна насоченост и с висока добавена стойност. Т.е. тези двете категории са важни и без тях не може. По думите му в един от съществените отрасли в българската икономика, който създава 10% от БВП – машиностроенето, съществуват редица проблеми, които предпоставят ниските доходи на работещите в системата, което предпоставя и бавното нарастване на доходите по принцип в страната.

"Заключението от всичко това за инвеститорите, за предприемачите в този бизнес е, че те трябва да решат всички тези проблеми, които пречат да вдигнат ускорено и много високо заплатите, защото те са функция на положителния финансов резултат,“ заключи д-р Ножаров и добави, че като няма положителен финансов резултат и изброените от него негативни критерии и проблеми тежат като воденични камъни надолу, няма как да има, дори и при добро желание,  увеличаване на заплати и задържане на работниците.  "Проблемите пред бизнеса в реалното производство са много и той трябва да ги решава.“

Синхронизирането на бизнес цикъла на България с този на еврозоната и на Европейския Съюз, както структурната конвергенция, която се провежда в България, води до това, че тук малко по-малко се преструктурират отраслите и реиндустриализация е насочена в тази посока на висока автоматизация, високо използване на изкуствени интелект, висок добавен продукт, качествени работни места и високотехнологични работни места, добави още експертът. "Ако погледнем Плана за възстановяване и устойчивост като структурата, ние ще видим на практика посоката, в която сме тръгнали.“

България все повече се отваря и въпреки че членството й в Шенген още не се е усетило в пълния си потенциал, предстоящо ни членство в еврозоната също отваря пазари, стига те да следват съвременните тенденции – дигитална трансформация, създаване на качествени работни места. "Пазарите, в които влизаме са огромни и има място за всички, но това няма как да стане с 10-15-годишно оборудване, което е на 70% амортизирано, каквито са данните в момента. Просто тук се иска сериозна и подкрепа от държавата.“

Средното нарастване на доходите в последните години е около 14%. Според доц. Ножаров с нарастването на конвергенцията този темп ще започне да се забавя, като посочи, че в еврозоната той е от порядъка на 6-8%. Паритетната покупателна способност в България сега е 66%, което е ниско, но това кореспондира с най-ниския БВП на човек от населението – 16 000 евро на човек от населението годишно. "Когато имаш най-ниския БВП и най-ниската производителност, около 58% от средната за ЕС обща производителност, няма как изведнъж да дадеш някакъв скок на доходите, тъй като това би създало висока инфлация. Т.е. винаги трябва да съществува баланс между скоростта на нарастване на БВП и скоростта на нарастване на доходите. Предположението е, че в един период от 15-тина години ние ще стигнем поне 80% от доходите, средни за ЕС", обясни той и добави, че започваме да се превръщаме в нормална държава с високоразвита икономика.

Високите доходи изискват трансформация на българската образователна система, от която да излизат качествени и ефективни кадри. На следващото място, това е трансформация на икономиката: "Качествени работни места, високотехнологични, силна експортна насоченост. Няма богата държава въобще в света, чиято икономиката да не е силно експортна насочена. Увеличението на доходите е комплексно от тези две неща,“ категоричен е той.