
ЗАРЕЖДАНЕ...
Съвети към охранителите в моловете при агресивни тийнейджъри: Здравейте, всичко наред ли е при вас? Изглежда малко напрегнато | ||||||
| ||||||
Представяме насоките и препоръките към охранители, които ни предоставиха от Института по психология на МВР. 1. Стриктно спазване на закона Познаване на нормативната уредба – Закона за частната охранителна дейност, Наказателния кодекс, Закона за закрила на детето и Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. Избягване на физическа сила, освен в краен случай и само в рамките на закона. 2. Подход на деескалация Вербалната комуникация трябва да е в посока успокояване – използване на спокоен тон, ясни команди и ненасилствен език. Противодействието на агресивни тийнейджъри изисква деликатен и добре балансиран подход, който съчетава разбиране, поставяне на граници и последователност. Агресията често цели да провокира реакция, затова запазете спокойствие и не отвръщайте на агресията с агресия. Спазвайте физическа дистанция – най-малко една ръка разстояние. Не стойте в агресивна поза – със скръстени ръце или ръце на кръста, със свити юмруци, избягвайте резките движения, бурното жестикулиране. Нека ръцете Ви да бъдат видими (не в джобове). Позата Ви трябва да внушава самообладание, сигурност и спокойствие. Подобно поведение от Ваша страна има способността да модулира поведението на опонента Ви в посока успокояване и деескалация. Не обиждайте, не демонстрирайте високомерие и ирония. Не обвинявайте прибързано (вместо: "Какво правите тук?“, по-добре е "Момчета, всичко наред ли е?“). Важно е да се избягва осъждане или коментари по външност, облекло, поведение – това може да се възприеме като обида и да ескалира ситуацията. Тийнейджърите се нуждаят от ясни граници и структура. Обяснете какво поведение е неприемливо и какви ще са последствията, ако границите бъдат прекрачени. Твърде често агресията прикрива емоции като страх, гняв или безсилие. Добре е да им покажете, че разбирате това ("Изглежда, че си/сте много ядосан/и. Ще ми кажете ли защо?“). Макар че може да не проработи, целта е да започнем да общуваме – докато взаимодействието е на ниво език, ние всъщност правим превенция на агресивни действия. Стремете се да задържите диалога, за да вентилирате напрежението и да спадне интензитетът на емоцията им. Не се поддавайте на провокации. Не забравяйте, че целта на тийнейджърската агресия често е уязвяване на авторитетите. По посока вербална деескалация използвайте реплики от типа: "Разбирам, че се забавлявате, но има правила, които категорично изключват викане, трошене и т.н..“; "Не искаме да влизаме в конфликт, затова нека поговорим“, "Това поведение е недопустимо.“ Използвайте авторитет и напомнете правилата на обекта, като факт, не като заплаха: "Молът има политика да не се съберат големи групи на едно място. Надявам се разбирате“. Така едновременно валидизираме емоциите им и поставяме границите. Още примери за деескалиращ диалог: "Здравейте, всичко наред ли е при вас? Изглежда малко напрегнато.“ "Виждам, че нещо ви притеснява. Ако мога да помогна, насреща съм.“ "Не искам да ви преча, просто искам да сме сигурни, че всичко е спокойно тук.“ Насочване към диалог, а не към конфронтация: "Нека не го обръщаме на конфликт. Има и други начини да решим ситуацията.“ "Може би просто не се разбираме в момента. Искате ли да поговорим спокойно настрани?“ "Виждам, че ситуацията може да излезе от контрол. Нека спрем за момент и помислим какво може да направим, за да не се стигне дотам.“ Изразяване на уважение и търсене на сътрудничество: "Уважавам, че имате мнение и искате да го изразите. Просто нека го направим без напрежение.“ "Оценявам, че ми говорите директно. Нека и аз обясня какво виждам отстрани.“ "Можем да стигнем до решение, стига да има уважение и от двете страни“ "Разбирам, че има напрежение, но ако влезете и се случи нещо, ще има сериозни последици за всички. Не си струва.“ "Искате ли да ми кажете какво става и да потърсим друг начин.“ Говорете спокойно и авторитетно – без заплахи и викове. Използвайте кратки и ясни инструкции ("Отдръпнете се!“, "Говорете спокойно!“, "Обяснете!“ и т.н.). При възможност се обръщайте към тях по име – това ще ги извади от анонимност и ще ги фокусира върху индивидуалната отговорност. В тази посока може да предприемете и познато за охранителната дейност разбиване на групата на няколко по-малобройни такива, както и при възможност идентифициране на лидера, отделянето му встрани от групата и поддържане на диалог с него. |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg