Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| В България се отделят само 0,33% от БВП за дългосрочни медицински грижи. Икономистите с препоръки | ||||||
| ||||||
Дългосрочните здравни грижи включват широк набор от медицински и социални услуги, целящи намаляване на страданието на пациенти с влошен здравен статус. Тези грижи често се извършват поне отчасти от непрофесионалисти, като например роднини или приятели. Дългосрочните грижи са на границата между медицинските и социалните услуги и обикновено се предоставят на хора с физически или психически заболявания, на възрастни хора и на определени групи лица, които имат нужда от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности. Данните на Евростат показват, че в България се отделят общо 0,33% от БВП за дългосрочни медицински грижи (при 1,62% средно за ЕС). Най-голям е делът им в Нидерландия (2,87%), а най-нисък – в Словакия (0,03%). Прави впечатление сравнително високия дял на този вид грижа в скандинавските държави. Разпределението на разходите за дългосрочни здравни услуги у нас също се отличава от това в повечето държави – те на практика липсват в болничната и извънболничната помощ, а преобладават в домашни условия. Сходна е ситуацията в Малта и Полша. *Еднодневната грижа се състои от планирани медицински или парамедицински услуги, предоставяни на пациенти, приети в лечебно заведение, но с ясно намерение за освобождаването им в рамките на същия ден. ** Грижата в дома включва медицински, сестрински или допълващи услуги, предоставяни на пациентите в домашни условия, които изискват физическото присъствие на медицинското лице. Ниският разход за дългосрочни здравни грижи всъщност е индикатор за ограничен достъп до услуги, като те практически отсъстват от здравноосигурителния пакет – въпреки неблагоприятните демографски показатели. В България през 2024 година населението на възраст над 65 години е 24%. Други категории лица със значими нужди от дългосрочни здравни грижи са лицата с психически и физически увреждания (27 на 1 000 души от детското население и 124 на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години) и лицата, нуждаещи се от палиативни грижи. Демографските тенденции ясно показват накъде следва да се насочат усилия: – Трансформация на част от лечебните заведения за болнична помощ и леглата в тях в заведения за дългосрочни медицински грижи – медицински центрове, хосписи, структури за рехабилитация или друг вид заведения; – Прехвърляне на част от ресурса за болнична помощ към услуги, насочени към лица, които имат потребност от продължително лечение, вместо поемането им от настоящата болнична помощ; – Не на последно място – разширяване на правата и възможностите на медицинските специалисти по здравни грижи да участват активно в предоставянето на дългосрочните медицински грижи, включително – да разкриват самостоятелни практики и да сключват договори с НЗОК за тази дейност. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 754 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/126 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
