Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Самоуправството, като отказ от собствени интереси и права в полза на други, е явление, което все по-често можем да наблюдаваме в контекста на управлението на жилищни сгради. От 01.01.2024 г. влязоха в сила новите изменения в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), част от които засягат събирането на месечните такси, а именно – разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

В много случаи, домоуправителите, вместо да служат на живущите, започват да диктуват политиката на сградата, оставяйки жителите без глас в процесите, които пряко засягат техния живот.

Често срещана практика е липсата на прозрачност в решенията, вземани от служебния домоуправител. Жителите не са информирани за важни аспекти от управлението, а решенията се взимат без консултация с тях. Това създава усещане за самоотпрадство, при което живущите не могат да изразят своите желания и нужди.

Налагането на решения, които не отразяват интересите на всички, също е признак на такова самоотпрадство. Когато домоуправителят избира доставчици на услуги или предприема ремонтни дейности без обсъждане, той де факто игнорира гласовете на живущите. В резултат на това се създава атмосфера на недоволство и несигурност.

Неравномерното разпределение на ресурси е още един аспект, в който самоуправството е очевидно. Инвестиции в общи части, които не отговарят на реалните нужди на живущите, водят до разочарование и усещане за пренебрегване.

Когато хората видят, че нуждите им не се вземат под внимание, те започват да се отдалечават от управлението на сградата. Тази ситуация е особено вредна, тъй като води до отказ от участие на живущите в общите дейности. Когато хората се чувстват, че нямат глас, те често предпочитат да стоят настрана, което задълбочава самоотпрадството и води до разпад на чувството за общност.

Важно е живущите да бъдат активни участници в управлението на своята среда и да настояват за прозрачност и ангажираност от страна на домоуправителите. Само така можем да изградим една здрава и функционална общност, в която всеки има правото да изразява мнение и да взима участие в процесите, които го касаят.