Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Земетръсната активност в Централна Северна България през последните 110 години | ||||||
| ||||||
Земетресението е с магнитуд 7.0 по оценки на Христосков (1968г.) и между 6.3 и 6.5 според Динева-Михайлов (2002). Епицентърът е в района Горна Оряховица – Търново. Дълбочината на източника е по-малка от 10 км. Максималната интензивност е оценена на IX степен по 12-степенната скáла. Някои от жителите на епицентралния район са късметлии трусът да ги завари на открито – онзи съботен ден е Черешова задушница; други, както учениците, тежкό им! Занаятчии, търговци, чиновници правят усилия да се измъкнат навън от работилници и учреждения. А “късметлиите" се олюляват и преплитат крака, захващат се за дувари и крайпътни дървета. Щетите от бедствието са огромни. Общият брой на загиналите е около 100 души, ранените са над 400. Според официалните данни материалните загуби се изчисляват на 7-8 милиона лева. В Търново едва 1/5 от сградите оцеляват. Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, телеграфо-пощенската станция, окръжното финансово управление и на казармата. Мъжката гимназия "Св. Кирил", която е превърната в лазарет за войници, ранени през балканските войни, е изцяло срутена. Разрушени са църквите "Св. св. Петър и Павел“, "Св. Четиридесет мъченици“, "Св. Димитър“, "Успение Богородично“ и катедралният храм "Рождество Богородично“. В различна степен са повредени построените от Колю Фичето църкви "Св. Константин и Елена“, "Св. Никола“, "Св. св. Кирил и Методий“, "Св. Спас“. В Горна Оряховица са напълно разрушени сградите на театъра и казиното, сградата на БНБ, читалището, сградите на захарната и керамичната фабрика, основното училище и Девическата гимназия, църквите "Св. Троица“, "Св. Георги“, "Св. Богородица“. Ето впечатленията на сеизмолога Стайков: “Тук разрушенията са най-големи. Трябва човек сам да види срутените здания, смазаните покриви, куповете тухли, които сега са останали на мястото на цели квартали, за да си състави представление за грамадната сила на подземния удар. В цялото градче едва ли има няколко къщи, които без поправка биха могли още да служат за живеене… Кубето на черквата “Св.Троица" е подхвърлено и паднало на 5.50 м далеч от мястото, където е стояло; основата му е била около 6 метра висока над земята. Почти в същата посока (ИЮИ) е хвърлено и кубето на черквата “Св.Георги". В двора всички надгробни камъни са разхвърлени и завъртени … " В Лясковец са разрушени над 40% от къщите, двете прогимназии, читалището и пет църкви; там загиват 8 души, а 47 са с различна степен на нараняване. Според Стайков въпреки интензивността на сътресението, сравнима с тази в Горна Оряховица и Калтинец (т.е. IX степен), по-слабият ефект “се дължи преди всичко на типа на постройките". Селата на Търновско са с по-малки загуби и там няма човешки жертви. Пак ще цитираме разсъждения на Стайков: “Повредите в Арбанаси са значително по-малки, …, защото всички здания са построени на здрава почва (варовита скала)…" Дряново има само пропукани стени и паднала мазилка на няколко къщи. В Севлиево има много изпопадали комини и покриви. Селищата покрай река Росица са заобиколени от пясъчни вулкани (дупки в почвата, от които бликват силни струи вода, примесена с пясък). “Край Янтра, успоредно на брега, има дълбоки пукнатини дълги до 20 см и широки 2-3 см." (Стайков) Действия и помощи Непосредствено след земетресението се предприемат първи помощни мерки за пострадалите. Местните власти действат още в деня на бедствието. На Марно поле в Търново и в градската градина на Горна Оряховица се изграждат временни лагери от бараки за останалите без подслон, организират се походни кухни. Хляб се доставя от Плевен, Русе и Шумен и се раздава по списък. В Търново освен общинският съвет, действа и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите под председателството на митрополит Антим. Във Велико Търново и Горна Оряховица е командирован медицински персонал и допълнителни полицейски части за осигуряване на реда и сигурността в засегнатите селища. Царица Елеонора (втора съпруга на Фердинанд) отпътува за района на катастрофата със специален влак, натоварен с медицински консумативи, дрехи и одеяла, хляб и други хранителни продукти. Семейството на политика-благодетел Иван Евстатиев Гешов дарява парична сума. Цялото население откликва с волни пожертвувания. Пресата в Европа непрекъснато пише за катастрофалното земетресение в България. Така, дарения и волни пожертвования идват и от чужбина - от Славянското благотворително дружество в Русия, от краля на Италия Виктор Емануил II, от Евстати Паница живеещ във Виена и др. Въз основа на документираните проучвания за ефектите от земетресението, извършени в Централна метеорологична станция по онова време, сеизмичната активност в района продължава до края на 1915 година. Материалът е събран чрез интелигенцията в страната и публикуван през 1923 г от Спас Вацов - директор на метеорологичния институт. Обследване на място е извършено от главния асистент на Института Стайко Стайков. Ето няколко основни щрихи на сеизмичния процес, започнал със страховитото земетресение от 14 юни 1913 година – справката се отнася само за усетени документирани земетресения (най-вероятно с магнитуд над 2). В деня на основното – най-силно – земетресение, станало в 11:33 преди пладне на 14 юни 1913 година, са усетени 18 вторични труса. От 14 юни 1913 до 14 юни 1914 година са записани 79 усетени труса – 13 от тях предизвикват сътресения с интензивност от пета и по-висока степен, т.е. допринасят за увеличаване на щетите по сградния фонд в епицентъра. Областта на усещане е с най-голям размер – радиус около 250 км – при афтершока в 12:15 на 14 юни 1913. По време на втората година след началото на активния период се отбелязват още 33 вторични труса, най-силни сред тях се осъществяват на 19 декември 1914 г. (максимална интензивност от VII степен) и на 2 март 1915 г. (VI степен). През следващата половин година стават десетина слаби труса, с което активността приключва. Следва списък на единични по-силни земетресения в Горнооряховско-Търновската зона в годините до Стражишките земетресения от 1986 година: 1926, 27 януари, плитък локален трус с максимална интензивност от VI степен; 1938, 6 ноември, дълбочина около 10 км, интензивност в епицентъра V степен; 1947, 24 януари, дълбочина около 10 км, интензивност в епицентъра V степен; 1963, 30 юни, дълбочина около 10 км, интензивност в епицентъра VI степен; 1966, 12 юли, дълбочина 6 км, максимална интензивност VI степен; 1986, 21 февруари, епицентър Асеново-Стражица, максимална интензивност VII-VIII степен. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Зам.-кметът по финанси на Столична община: Няма да си дам оставката
13:41 / 25.04.2024
Терзиев: Столична община публикува информация за плащанията си през март
14:10 / 25.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
